ЕЧЕМИК

Ечемикът е отглеждан от хората поне от 10 000 години. Той е култивиран в Древният Египет и от шумерите. Диви форми се намират в Източна Азия, Близкия Изток, Средиземноморието и Южна Европа. Смята се, че културата е отглеждана толкова отдавна, че е трудно да се определи точно произхода и. Ечемикът е една от най-адаптивните култури в света, може да расте от субарктични до субтропични зони. Рисковете са измръзване от ниските температури през зимата и прегряване от високите температури по време на образуването и наливането на зърното. Зоните на умереният климат са най-подходящи за отглеждане на ечемик. Ечемикът е едногодишно растение, което може да се отглежда като есенна и пролетна култура. Най-големите производители на ечемик са Русия, Украйна, Франция, Германия, Испания, Австралия, Канада, Турция, Великобритания, Аржентина, Иран, САЩ, Полша, Дания, Казахстан, Мароко, Беларус, Чехия, Етиопия, Индия, Китай, Финландия, Ирландия, Швеция, Алжир и Румъния. Ечемик се отглежда в света на около 600 милиона декара. Средният добив от ечемик варира в различните страни от 300-900 кг/дка. Максималните възможни добиви са 1000-1600 кг/дка. Средният добив от слама е от 200 до 500 кг/дка. Има сортове двуредов и шестредов ечемик, осилест и без осилест ечемик. Ечемикът е храна за хората и животните. Ечемикът е втората по значимост зърнена култура за фураж след царевицата. От ечемика се приготвя фураж, печива, здравословни храни, бебешки храни, скорбяла (подсладител и слепител в хранителната индустрия)  бира, уиски, шочу, чай, етанол, биодизел, алгицид за екологичен метод за почистване на водни басейни, храна за риби, в озеленяването, за храна за котки и други. Ечемикът съдържа фибри, витамини (витамини от групата В) и минерали (манган, молибден, селен, мед, фосфор и магнезий). Консумацията на ечемик понижава холестерола, поддържа в по-добро състояние храносмилателната и сърдечно-съдовата система, намалява риска от атеросклероза, астма, диабет и някой онкологични заболявания. Ечемикът съдържа глутен, което го прави неподходящ за хора с непоносимост към глутена. Ечемикът може да достигна височина от 60-120 см. Ечемикът е по-устойчив на неблагоприятни условия от пшеницата, по-устойчив е на засушаване, по-бедни и засолени почви. Ечемикът има по-слаба коренова система от ръжта, брати повече от овеса и има по-изправен хабитус от него. Корените на ечемика достигат до 2 метра дълбочина. Ечемикът предпочита от умерено до добре дренирани почви. Ечемикът е по-чувствителен от овеса и ръжта на преовлажняване и задържане на вода в корените ("мокри крака"). Ечемикът е чувствителен на почви с ниско рН, оптимални добиви се получават при рН 6.0-7.0. Почви с рН под 5.5 ще намалят значително добива от ечемик. Важно е да съобразим особеностите на почвата в програмата на торене за да постигнем оптимални резултати, като добив и качество от ечемика. Овесът е по-устойчив на ниско рН и на кисели почви е по-добре да планираме него в сеитбооборот с картофи. Есенният ечемик се сее през есента месеците септември-октомври, а пролетният март - април. Гъстотата на сеитбата зависи от сортовите особености и почвено-климатичните условия (100-200 растения на квадратен метър). Есенният ечемик приключва вегетацията си когато акумулира 1900-2000 градуса Целзий, а пролетният - 1500-1700 градуса Целзий. Когато не е покрит със сняг ечемикът не понася много студени зими, в повечето случаи младите растения измръзват при температури минус 10 градуса Целзий. В момента селекционерите работят активно върху създаване на по-устойчиви на ниски температури сортове ечемик. Ечемикът има лек полен и произвежда  10 % от количеството на полена, който произвежда ръжта. Жътвата на есенният ечемик е лятото юни/юли, а на пролетният - август .

I.Торене на ечемик.

1.*Обща схема за торене на ечемик.

*Това е обща схема за торене на ечемик за конкретна съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти. Добре е програмата за торене да се прави на базата на историята на полето, планираният добив, предназначението на зърното, сортовите особености, гъстотата на сеитбата, сеитбооборот, климатичните условия, почвени и листни анализи.

II.Как да увеличим добива от ечемик.

Добива от зърно от ечемик се формира от два компонента - средно тегло на всяко зърно и броят на зърната. За да го постигнем висок добив ни трябва оптимална гъстота, добро хранене, поддържане на зелената маса достатъчно голяма и жизнена дълго време, за да увеличим броят и големината на зърната в класовете. Нужна ни е балансирана програма за торене включваща нужните макроелементи, мезоелементи и микроелементи за постигане на нашата цел. Пролетният ечемик дава по-нисък добив с около 20 % в сравнение със есенният ечемик. При пролетният ечемик 30-35 % от въглехидратите в зърното идват от флаговият лист и стъблото, 25-45 % от класа и 20-45 % от останалите части на растението. Азота е калият са хранителните елементи необходими в най-голямо количество за получаване на висок добив от ечемик. Нуждите на ечемика от фосфор и сяра са подобни като количество за една вегетация. Най-голямо количество на хранителни елементи е необходимо на ечемика по време на бързият пролетен растеж. Балансирана стратегия за хранене на ечемика е много важна и трябва да включва мезо и микроелементи, защото те са много важни за постигане на високи добиви.

1.Усвояване на хранителни вещества от есеният ечемик по фази.

2.Средно съдържание на азот, фосфор и калий в есенен ечемик при различни добиви, 86 % сухо вещество.

3. Средно съдържание на азот, фосфор и калий в пивоварен ечемик при различни добиви, 86 % сухо вещество.

4.Усвояване на микроелементи от ечемика. Съдържание на мезо и микро елементи в 1 тон прибрана продукция от зърно ечемик.

5.Как да увеличим броят на зърната в класа на ечемика.

Броят на зърната в класа зависи от броят на образуваните успешно оплодени цветове и изхранени зърна. Доброто торене може значително да повлияе на броят класовете/м2, на броят на оплодените цветовете и зърната/м2, както и на средното им тегло. Броят на класовете се определя от броят на плодоносните братя/м2. Хранителните елементи, които влияят на броят на класовете и зърната са азот, калий, мед, цинк, бор и манган. Азота е необходим за развитие на достатъчно голяма растителна маса и достатъчен брой плодоносни братя. Доброто азотно торене води до по-голям брой класове и зърна в класа, с по-голямо средно тегло. Медта, мангана и цинка също увеличават броят на зърната в класа. Затова листното торене с YaraVita GRAMITREL. Борът има ефект върху жизнеността на полена. Липсата на бор може да намали оплодените цветове. При нужда приложете YaraVita BORTRAC 150 или YaraVita BRASSITREL PRO.

6.Как да увеличим размера и теглото на зърната на ечемика.

Размера на зърната е заложен в генетичните особености на сорта, но се влияе също от наличието на влага и от доброто хранене на ечемика. След опрашването се получава ембриона и ендосперма, растението пренасочва  фотосинтетати и предварително натрупани хранителни вещества, като скорбяла и протеини (складирани в листата и стъблото) към развиващите се зърна на класа. Колкото е по-дълъг този период на наливане на зърното, толкова по-големи стават зърната. Растителната защита също е важен фактор за поддържане на листата на ечемика здрави, зелени и функциониращи (ръжди, брашнести мани, пиявици, дървеници и други). Азотното хранене има най-голям ефект върху крайният размер и тегло на зърната. Навременното торене с достатъчно азот ще ни осигури голяма растителна маса с високо съдържание на въглехидрати, които във фазата на наливане на зърното се придвижват към растящото зърно. Това е особено важно при засушаване, когато 60 % от добива на зърно идва от резервите в растителната маса на ечемика. Важно е да се правят листни анализи на съдържанието на азот в листата, при нужда да се направи коригиращо почвено или листно торене, за да не изсъхнат преждевременно листата и да прекъснат наливането на зърното. За повече информация за листните анализи се свържете с нашите специалисти. Фосфорът е много важен за доставяне на достатъчно енергия за процесите в растението. Преразпределянето на складираните въглехидрати изисква енергия, което прави храненето с фосфор много важно за постигането на добър размер на зърното. Както гранулирани комплексни торове така и листни торове може да се ползват за подобряване размера и теглото на зърното.  Торовете YaraMila (ЯраМила) съдържат лесно разтворими, бързо усвоими и в перфектно съотношение полифосфати и ортофосфати, които не само хранят добре растенията с фосфор, но и подобряват усвояването на микроелементите от растението (мед, цинк, манган, желязо и молибден). Листният тор YaraVita ZEATREL съдържа много и ефективан фосфор в иновативна форма и дава изключителни резултати при растенията. Калият подобрява движението на хранителните елементи в растението. Калият регулира транспирацията и тургора на растението. Калият определя потока на хранителните вещества, защото регулира натоварването по флоема и водният поток в растението. Важно е докато растението преразпределя хранителните вещества към класа растението да получава достатъчни количества калий от корените. В случай, че листните анализи покажат ниски нива на калият в листата, трябва да се направи листно приложение на калий съдържащи торове (YaraVita ZEATREL, YaraVita UNIVERSAL Bio, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTA K, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTALON кафяв, YaraTera KRISTALON оранжев и YaraTera KRISTALON червен). Калият е много важен за по-дългото поддържане на листата зелени и функциониращи. Калият поддържа по-дълго време растенията в тургор по време на засушаване в периода на наливане на зърното и ги предпазва от ранно изсъхване. Недостига на калий води до растения с лошо регулиране на транспирацията, което води до топлинен стрес и изсъхване. Мангана и цинка участват в азотният метаболизъм и подобряват размера и теглото на зърното.

7.Как да увеличим листната маса и братята на ечемика.

Броят на листата и братята определя големината на растението. Размерът на ечемика предопределя броят на класовете и зърната при прибирането на реколтата.  Броят на формираните и изхранените класове се определя от броят на оцелялите плодоносни братя. От всички жизнено важни хранителни елементи за ечемика, най-важните за ранният му растеж, развитието на листата и оцеляването на братята му са азота, фосфора, калият, мангана, цинка и медта. Тези хранителни елементи повишават броят и размерът на листата. Постигането на достатъчен брой жизнени братя е много важно за ечемика. При ечемика добива се определя от броят на класовете и степента на изхранването на зърната. Докато пшеницата има възможност да компенсира по-малкият брой класове на квадратен метър, с по-голяма дължина на класа и с по-голям брой зърна в един клас, то при ечемика тези възможности са много ограничени. При ечемика броят на зърната в класа са дефинирани до голяма степен от сортовите особености. Освен това при ечемика класовете на първите и вторите братя са почти еднакви с основният. С голямата възможност за братене на ечемика и способността му да изхранва и на братята пълноценни класове ни дава възможност да компенсираме известно разреждане на посева. Пшеницата и ръжта са различни от ечемика в това отношение.

Роля на азота. Сортовете на двуредовият ечемик имат по-ниско тегло на класовете, затова ни е нужна много по-голяма гъстота на класовете, за да постигнем висок добив. Нужни са по-високи сеитбено норми за по-голяма гъстота на посева (700-800 класове на квадратен метър) и по-високи азотни норми за постигане на по-висок брой плодовити братя. При многоредовите сортове (6 редици). За да опазим всички всички цветове и после зърната в класа е необходимо да осигурим пълноценно хранене във фазата на братене и след цъфтеж. Азота е много важен фактор за постигане на висок добив при ечемика. Обикновенно около 4 % от растителната маса е азот, адекватното хранене с него получаваме повече и по-големи листа и повече братя с класове. Доброто торене с азот увеличава броят на листата по основното стъбло на ечемика и листата се развиват по-бързо. Недостига на азот намалява инициацията на потенциалните класове и цветове. При балансирано азотно торене с другите хранителни елементи узряването на ечемика не се забавя. Има ясно изразена зависимост между количеството и времето на приложение на азота и броят на оцелелите братя при ечемика. Това ни дава възможност да управляваме процеса на братене с торенето. Когато братята са по-малко от оптималният брой приложението на по-големи азотни норми в периода на братене-вретенене (Zadoks 25-30) ще увеличи броят на братята и потенциалният брой класове. Това мероприятие не трябва да се прилага при достатъчно гъсти посеви, тъй като може да доведе до развитие на прекалено голям брой листа и братя и да се стигне до полягане на посева. Когато гъстотата на посева е оптимална в началните етапи от развитието на ечемика се прилагат по-ниски норми на азотно торене. При отглеждане на пролетен ечемик времето за развитието на вегетативната маса (листа и братя) е много кратко, затова ранното торене с достатъчни норми азот е много важно за постигане на добър добив. Има корелация между броят на братята и размера на корените. По-големият брой братя води до по-голяма маса на корените, което води до по-добро усвояване на хранителните вещества, водните запаси и по-голяма толерантност на засушаване. Ранното развитие на листата и братята на ечемика може да бъде сериозно повлияно от недостига на микроелементи. Медта, мангана и цинка са микроелементите, които силно влияят на факторите определящи добива, броят на класовете и броят на зърната в тях. Торенето с тях увеличава броят на класовете и зърната, което води до повишаване на ожънатият добив. Подходящ комбиниран продукт е YaraVita GRAMITREL.

Други фактори, които влияят на броят на братята и листата са: сортовите характеристики, обработките, гъстотата на сеитбата, растителната защита, климатични условия, влага, растежни регулатори и  плодородието на почвата (съдържание на хранителни вещества, органично вещество, засоляване и почвена реакция).

8.Как да опазим максимално дълго листната маса зелена.

Друг аспект за постигане на висок добив от ечемика е да опазим листната маса зелена до окончателното наливане и изхранване на зърното. Улавяне на наличната светлина и превръщането и в добив с помощта на фотосинтезата. Хранителните елементи азот, калий и магнезий влияят най-силно върху опазването на растителната маса зелена максимално дълго време. Хлорофила е протеин богат на азот и магнезий, благодарение на него растението придобива зелен цвят, той е централата за преработка на слънчевата енергия. Връзката между съдържанието на хлорофил и азот в листата е доказана, повече азот води до по-голямо съдържание на хлорофил. Съдържанието на магнезий в листата също е важно за поддържането им по-дълго зелени и функциониращи. Повечето азот прави молекулите в растението повече на брой и по-големи като размер, което означава повече вода в растението, а това изисква повече калий. Калият играе много важна роля в поддържането на тургора и здравината на клетката, както и движението на хранителни вещества в растението. Недостига на калий може да доведе до преждевременно увяхване и полягане на растенията. Това намалява драматично добива и качеството на зърното.

9.Как да ползваме оптимално хранителните вещества при ечемика.

Азота е много важен за добива от ечемик, за да се определи оптималната азотна норма за торене на ечемика трябва да се познават почвените и сортовите особености, предназначението на добива, планираният добив, климатичните условия, почвените и листните анализи. Добре е да се правят опити за уточняване на нормите. Затова КВС Агро-България ООД прави многобройни опити при земеделци в сътрудничество с компании за препарати и семена, те са много полезни за уточняване на технологията и постигане на оптимални добиви и качество без излишни разходи. Предозирането на азот води до повишаване на нападението от болести и неприятели и полягане на посевите. Пролетният ечемик обикновенно има по-кратка вегетация и е с по-нисък потенциал за добив. Общата азотна норма на пролетният ечемик е малко по-ниска от тази на есенният ечемик, но първото ранно приложение на азот във фаза братене-вретенене е с по-виско количество в стравнение с това на есенният ечемик. Времето на приложение на азота също е много важно за добрите резултати и ефективността на мероприятието. Ако почвата е с нисък азот приложението на азот с третирането на семената (YaraVita TEPROSYN NP Zn) и микро-торове (YaraMila STARTER - микро-гранули) при сеитбата е ефективно мероприятие. При есенният ечемик ранното усвояване на азота (Zadoks GS 31) е ниско около 120 г N на дка/ден, а най-високите потребности са в периода вретенене - изкласяване (Zadoks 31-39) - 300 г N на дка/ден. След оформяне на вегетативната маса и появата на класовете (Zadoks GS 39-59) темпа на усвояване на азот отново пада до 180 г N на дка/ден. До Zadoks GS 59 културата ще акумулира 16.5 N кг/дка (есенен ечемик), а пролетният ечемик - 13 N кг/дка. След появата на класа по време на наливането на зърното консумацията на азот от корените силно намалява. Корекции могат да се правят само през листата (YaraVita SAFE N 300, YaraVita THIOTRAC 300), защото растението започва да преразпределя хранителните вещества от зелената маса към зърното в класа. При пролетният ечемик 60 % от необходимият азот се прилагат със сеитбата, а остатъка от нормата в началото на вегетацията 3-4 лист. 

Фосфорът е вторият по значимост хранителен елемент след азота влияещ върху общото развитие на културата и добива. Добре е да се направи подходящо основно торене с фосфор съдържащи торове (YaraMila) и да се направи стартиращо торене с третирането на семената (YaraVita TEPROSYN NP Zn) или със сеитбата (YaraMila STARTER - микро-гранули). Фосфорът е важен за доброто развитие на корените, листата и братята, за устойчивостта на болести, полягане и ранозрелостта. Усвояването на фосфор от растенията зависи от много фактори, като съдржанието на фосфор в почвата, торенето, почвеното рН, конкуренцията с други хранителни елементи, като олово, желязо и калций, почвената влага и температура, неприятели и болести по корените на ечемика. Много е важно да се осигурят на растенията пресни фосфати, за да се подсигури ранното развитие на растенията и братенето. При есенният ечемик най-важните моменти от храненето с фосфор са ранното развитие на културата, когато бурно се развиват корени, листа и братя (Zadoks GS 13-25) и второто е когато започне бурният пролетен растеж (Zadoks GS 25-30). В периода от месеците март до май 70 % от фосфора нужен за вегетацията е усвоен от ечемика. При приложението на почвени и листни торове (YaraVita ZEATREL) трябва да съобразим този факт. Листното торене с фосфор в този период подобрява ранният растеж и развитие.

Сярата е друг хранителен елементи критичен за добива от ечемик (YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, Кизерит, YaraVita THIOTRAC 300). Доброто хранене със сяра ни подсигурява постоянен растеж на развиващите се братя. Градивните единици на растежа на ечемика са аминокиселините съдържащи сяра. Сярата не се реутилизира и се придвижва слабо в растението. Трябва да осигурим достатъчно храна за корените на ечемика през целият период. Най-големи са нуждите от сяра в периода на бурен пролетен растеж. Приложението на сяра повишава значително добива.

10.Балансирано хранене на ечемика.

За да си подсигурим постоянен и прогнозируем добив на зърно от ечемик с желаните от нас показатели, трябва да даваме на ечемика необходимите му  хранителни вещества в подходящите периоди и норми. Ползването на почвените и листните анализи е такъв инструмент за управление на резултатите.

II.Как да направим ечемика по-устойчив на болести и неприятели.

При небалансирано азотно и калиево торене ечемика става по-чувствителен на болести, насекоми и нематоди. Дисбаланса може да доведе до слаб растеж на културата. Ечемика натрупва в зелената си маса висока концентрация на въглехидрати и азотни съединения. Тези натрупвания са готов източник на храна за патогените и неприятелите на ечемика, като ръжди, брашнести мани, мани, листни въшки, цикади, нематоди и други.

При недостиг на фосфор пада добива от ечемик и се повишава чувствителността на болести. Липсата на фосфор ограничава метаболизма на растенията и общият растеж, което прави растенията чувствителни на болести и неприятели. Когато не се тори с фосфор съдържащи торове нападението от мана се увеличава с 50 %.

Растенията с недостиг на калий имат лош синтез на скорбяла, целулоза и протеини, в растението се акумулират междинни продукти като амиди, които са храна за патогените. По-тънките клетъчни стени са с по-малка устойчивост на паразити. Повече от 1000 опита с торене на ечемик са доказали, че приложението на калий (на фона на високо азотно торене) е намалило нападението от болести на ечемика със 70 %. недостига на калий води до по-голямо нападение от ръжди и брашнести мани. (Подходящи торове са YaraMila, YaraVita ZEATREL, YaraTera KRISTALON кафяв, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTALON оранжев, YaraTera KRISTA K и YaraTera KRISTA MKP.)

Многобройни опити са доказали връзката между торенето с манган и заболяванията на ечемика. Мангана има директен инхибиторен ефект върху растежа на гъбите, особено на брашнестата мана. Мангана участва в синтеза на лигнина и суберина, давайки на растенията по-здрави клетъчни стени, с по-добра физическа устойчивост на инфекции от патогени. Растенията с недостиг на манган имат проблеми с азотният метаболизъм, затова в листата на ечемика се натрупват непреработени нитрати. Непреработените нитрати са храна за патогените. Те са храна за ръждите и маните. Недостига на манган води до повишена инфекция от болести на ечемика. (Подходящи торове са YaraVita GRAMITREL, YaraVita BRASSITREL PRO, Епсо Микро Топ и YaraVita TENSO Cocktail.)

III.Грижа за околната среда и хората.

За да нахраним увеличаващото се население на планетата са ни необходими модерни технологии. Хората стават все повече и живеят по-дълго, трябва да се погрижим за тях без да унищожаваме природата. Качествените торове, които YARA произвежда дават възможност на растенията да растат бързо и по-здрави с по-малка нужда от вода.

III.Хранене на ечемика.

Всеки незаменим хранителен елемент е важен за развитието на ечемика. Правилният баланс между хранителните вещества макро, мезо и микро елементи е определящ за добива от ечемик.

1.Азот.

Азота е важен за постигане на висок добив, по-буен растеж и голяма по-зелена вегетативна маса, оптимален брой братя. Недостига на азот води до нисък добив, ечемика има малък клас, дребно зърно и ниско качество. Липсата на азот намалява броят на братята изобщо, също и броят на оцелелите плодоносни братя от вече появилите се. Азота се реутилизира от растението и се прехвърля от старите към младите листа, за да продължи растежа на ечемика. При недостиг на азот по  по-старите листа се появява характерно светло зелено или жълто оцветяване, по-късно листата увяхват. Недостига на азот се влошава при кисели и алкални почви. В песъчливи и леки почви азота се измива лесно. Засушаване и прекомерно преовлажняване, обилни и продължителни валежи. Почви с ниско съдържание на органично вещество. Много неминерализирани растителни остатъци от предходната култура. Ечемик, който расте много бързо и извлича много бързо хранителните вещества от почвата. Есента нормата на стартиращото азотно торене на ечемика е 2-3.5 кг/дка (N). Второто приложение на азот в периода късна зима - ранна пролет, при ечемик с нормален брой братя, азотната норма е 3-4 кг/дка. При ечемици с по-малък от оптималният брой братя, второто приложение на азот трябва да се направи възможно най-ранно и с по-висока норма на азотно торене - 5-6 кг/дка (N). Когато правим само едно подхранване в периода късна зима - ранна пролет, нормата на торене не бива да превишава общо 7-10 кг/дка азот (N). Най-добре е необходимото количество азот за подхранване на ечемика да се определи на базата на листни анализи. Подходящи торове са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva NITRABOR, YaraVita SAFE N 300, YaraVita THIOTRAC 300, YaraVera UREA foliar, YaraLiva CALCINIT, YaraVita UNIVERSAL BIO и YaraTera KRISTALON син.

2.Фосфор.

Фосфорът е важен за по-доброто вкореняване и за ранното развитие на ечемика. Фосфорът е необходим за образуване на достатъчен брой братя при ечемика. Фосфорът подобрява равномерното развитие, узряване на ечемика и ранозрелостта му. Фосфорът прави растенията по-здрави и устойчиви на полягане. При недостиг на фосфор ечемика става дребен, листата, стъблата и проводящите съдове са тъмно зелени с пурпурно-червени отенъци. Първо  симптомите се появават по най-старите листа, те изсъхват преждевременно. Недостига на фосфор се влошава при кисели, силно алкални почви, почви с високо съдържание на карбонати, с ниско съдържание на органично вещество, с ниско съдържание на фосфор, почви с голям капацитет за блокиране на фосфора, в студени почви, преовлажнени почви, при засушаване, растения с лошо развита коренова система, при повреди от болести и неприятели (нематоди и други). Почви с високо съдържание на желязо и алуминий. Нормата на торене с фосфор е 4-11 кг/дка (P2O5). Подходящи торове са Yara GRAIN NP, YaraMila STAR, YaraMila TRIPLE, Yara POWER, YaraMila COMPLEX, YaraVita TEPROSYN NP Zn, YaraVita ZEATREL, YaraVita FRUTREL, YaraTera KRISTALON жълт, YaraTera KRISTA MAP и YaraTera KRISTA MKP.

3.Калий.

Калият е нужен за доброто развитие на по-голяма и по-зелена растителна маса. За постигане на по-висок и по-качествен добив. Калият прави растенията по-устойчиви на засушаване, преовлажняване, стрес болести и неприятели (нематоди и други). Калият прави стъблата по-здрави и по-устойчиви на полягане. Калият е важен за балансиране на азотното торене. При недостиг на калий младите листа на ечемика стават синьо-зелени на цвят. Старите листа стават хлоротични по върховете и краищата, по-късно петната изсъхват. Недостига на калий се влошава при кисели почви, леки почви, песъчливи почви, преовлажняване, засушаване, тежки глинести почви, почви с високо съдържание на магнезий и почви бедни на калий. Нормата на торене с калий е 3-10 кг/дка (K2O). Подходящи торове са YaraMila TRIPLE, YaraMila COMPLEX, Yara POWER, YaraVita ZEATREL, YaraVita UNIVERSAL BIO, YaraTera KRISTALON червен, YaraTera KRISTALON оранжев, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTA K и YaraTera KRISTA MKP.

4.Магнезий.

Ечемика е много чувствителен на недостиг на магнезий. Магнезият е важен за по-доброто развитие на ечемика, добива и качеството на зърното. Магнезият подобрява ефективността на фотосинтезата, усвояването на фосфора и развитието на корените. Магнезият е важен за по-добрата устойчивост на ечемика към ниски температури и презимуване. Магнезият подобрява братенето. По-старите листа стават по-бледо зелени, повредата започва от върховете на листата. Листата стават на ивици заради междужилковата хлороза, малки ярки петна се разпростират по листата. По-късно върховете на листата некротират. Недостига на магнезий се влошава на кисели, песъчливи почви, почви богати на калий, студени почви и преовлажнени почви. Нормата на торене с магнезий на ечемика за един сезон е 2-6 кг/дка (Mg). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita GRAMITREL, YaraVita ZEATREL, YaraVita FRUTREL и YaraVita BRASSITREL PRO.

5.Калций.

Калцият е важен за доброто вкорняване, здравината на стъблото, развитието на достатъчно зелена листна маса, за подобряване на добива и качеството на ечемика. Калцият прави растенията по устойчиви на стрес, болести и неприятели. При недостиг на калций листатата стават къдрави и завити, флаговият лист също. Недостига на калций се влошава в кисели почви, леки, песъчливи почви, богати на натрий и алуминий, преовлажняване и засушаване. Подходящи торове са YaraLiva NITRABOR, YaraLiva TROPICOTE, YaraBela SULFAN, YaraVita STOPIT, YaraVita FRUTREL, YaraVita REXOLIN Ca 10 и YaraLiva CALCINIT.

6.Сяра.

Сярата е важна за развитието на здрава зелена вегетативна маса. За по-добро усвояване на азота. Сярата прави развитието и узряванета на ечемика по-равномерно и уеднаквено, подобрява се съдържанието на протеини в зърното. При недостиг на сяра цялото растение става по-дребно, по-светло и жълто-зелено на цвят, намалява се броят и размерът на зърната в класа. Качеството на зърното пада. Симптомите на недостиг на сяра се появяват първо по-най-младите листа.  Недостига на сяра се влошава на кисели почви, леки, песъчливи почви, при проливни и продължителни дъждове, ниско съдържание на органично вещество в почвата и уплътнени почви с лоша аерация. Нормата на торене със сяра е 1-3 кг/дка (S). Подходящи торове са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita THIOTRAC 300 и YaraTera KRISTALON лилав.

7.Бор.

Нуждите на зърнените култури от бор са ниски и недостиг се появява изключително рядко. Борът е важен за покълването на полена и опрашването. Борът е необходим за транспорта и усвояването на калцият, изграждането и функционирането на клетките. Залагането на семена и общият добив. При недостиг на бор листата показват симптоми на промени от нормалното развитие, стъблата стават по-дебели от нормалното и често растежните точки умират. Недостиг на бор може да се очаква при кисели, силно алкални почви, почви бедни на органично вещество, високи нива на азот, калций, студено време и преовлажнени почви.  Подходящи торове са YaraLiva NITRABOR, Епсо Микро Топ, YaraVita BORTRAC 150, YaraVita BRASSITREL PRO и YaraVita FRUTREL.

8.Мед.

Медта е важна за получаване на добри класове с по-голям брой семена, важна е за опрашването.  Медта прави добива и качеството на зърното по-добри. Недостига на мед често води до блокиране на класа в пазвата на листа и невъзможност да се покаже. Друг симптом е белокласие, първо побеляват върховете на класовете, често излизат без цветове. Листата на растенията стават със завити върхове, бели върхове, които се нацепват по дължина. Върховете на младите листа повяхват, а листата в основата на растението си остават тъмно зелени на цвят. Недостига на мед води до по-голяма чувствителност на хербициди на зърнените култури. Недостига на мед се влошава при почви с високо съдържание на органично вещество, калций, песъчливи почви, високо съдържание на азот, други метали конкуренти на медта. Подходящи торове са YaraVita COPTRAC 500, YaraVita GRAMITREL, YaraVita REXOLIN Cu 15, Колосал и ЮСБ 20-20.

9.Желязо.

Желязото е важно за здрава листна маса и по-добир добив. Недостига на желязо се среща рядко при житните култури. Недостига на желязо води до много характерна междужилкова хлороза с ясно изразени жълто-зелени ивици по младите листа. При продължаващ недостиг на желязо цялата петура на листа става жълта и хлорозата се разпростира към по-старите листа.  Недостига на желязо се влошава при високо рН, преовлажнени почви, конкуренция от метали микроелементи в почвата (цинк, мед и манган). Подходящи торове са YaraVita TENSO iron 58, YaraVita TENSO Cocktail, YaraVita REXOLIN D12, YaraVita REXOLIN E13.

10.Манган.

Мангана е важен за по-добро развитие на културите, подобряване на устойчивоста на ниски температури, презимуването и братенето. Подобрява се устойчивостта на болести и качеството на зърното. По листата с недостиг на манган се появяват петна и ивици, които стават сиво бели или кафяви, постепенно започват да се сливат. Симптомите се появяват първо по най-младите и централните листа. Листата са пречупени или увиснали надолу (при сериозно напетняване). Растежа на растенията е ограничен. Много често недостигът на манган се бърка с измръзване. При сериозен недостиг на манган растенията загиват на петна на полето. Недостига на манган се засилва на почви богати на органично вещество, песъчливи почви, с високо рН, студени и влажни почви и при конкуренция с други хранителни елементи. Подходящи торове са YaraVita GRAMITREL, YaraVita BRASSITREL PRO, Епсо Микро Топ, YaraVita REXOLIN Mn13,  и YaraVita MANTRAC PRO.

11.Молибден.

Молибдена има малко влияние върху зърнените култури, прилагането му може да има смисъл само на много кисели почви у нас, като третиране на семената или листно приложение. Молибдена е нужен за азотният (нитратният) и фосфорният метаболизъм. При недостиг на молибден листата стават хлоротични и растежа е забавен, върховете на листата стават некротични. Недостига на молибден се влошава при кисели почви и ниско съдържание на органично вещество. Подходящи торове са YaraVita MOLYTRAC 250 и YaraVita BRASSITREL PRO.

12.Цинк.

Различните сортове ечемик имат различна чувствителност на недостиг на цинк. Недостига на цинк се среща при младите растения на ечемика. Растенията изглеждат по-дребни, бледи, с къси стъбла и струпване на листата по върховете им. Първо се засягат средните листа на ечемика и по тях повредите са най-сериозни, но с напредване на недостига се засягат всички листа. Симптомите се проявяват първо по средната част на листата, между краищата на листата и централният проводящ съд, като прогресира към основата и върховете на листата.  Първо се появяват бледо жълти ивици, които бързо стават сиви или кафяви на цвят. Повредените зони умират, като формират некрози светло кафяви на цвят с тъмно кафяви ореоли, краищата и основата на листата стават бледо зелени. По напълно развитите листа се появяват неправилни светло кафяви петна обградени от тъмно кафяв ореол. При по-чувствителните сортове се поврежда цялата средна част на листата. При недостиг на цинк братенето може да не бъде ограничено, но се образуват малко братя с класове на върхът. При сериозен недостиг на цинк може да загине цялото растение. Много почви в България са с недостиг на цинк. Подходящи торове са YaraVita TEPROSYN NP Zn, YaraVita ZINTRAC 700, YaraVita GRAMITREL, YaraVita FRUTREL, YaraVita REXOLIN Zn 15 и ЮСБ 20-20.

13.За преодоляване на абиотичен и биотичен стрес, за подобряване на минералното хранене и вкореняването подходящи торове са YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Интенс, Кънтент и ЮСБ 20-20.

IV.Разлика между пивоварен и ечемик за хранителни цели храни за хората и фураж.

Само 13 % от произведеният ечемик в света се превръща в малц за производство на бира. Изискванията за съдържание на протеини при пивоварният ечемик е средно 9-12 %. Ечемика за храни за хората и животните е добре да има протеини от 12 % нагоре. Бирата е древно питие познато от поне 5000 години в Месопотамия, намерени са надписи на глинени плочки. Селекционерите работят интензивно върху създаване на нови сортове ечемик предназначен специално за пивоварната индустрия и получаване на по-качествен малц. Компаниите произвеждащи бира или си произвеждат сами малц от ечемик или купуват готов малц от специализирани компании за неговото производство. Производството на малц е контролиран процес на покълване на ечемика с приложение на топлина, прилага се топлина, за да се произведе от зърното желаният цвят и аромат, веригите на скорбялата се дезинтегрират до ензими. За производството на 100 кг малц са нужни 120-130 кг ечемик. Най-големи износители на малц в света са Канада, Австралия, САЩ, Уругвай, Аржентина и Европейският Съюз (Франция, Белгия и Германия). Най-големите призводители на ечемик за малц са Русия, Канада, Австралия и Европейският Съюз.

За да бъде използван за производство на малц ечемика трябва да отговаря на следните условия:

1.Голям потенциал за покълване. Минимум 97 % след три дни.

2.Чистота на сорта минимум 99 % (да няма примеси от други сортове).

3.Зърното да е стандартизирано като размер и качество. Минимум 90 % по-големи от 2.5 мм.

4.Подходящо съдържание на протеини 9.0-11.5 %.

5.Влага 12 %, максимум 13 %.

6.Съдържание на бета-глюкан максимум 4 %.

7.Микроорганизми, охратоскин и афлатоксин под съответното изискуемо ниво.

8.Разрешените по националното законодателство остатъци от пестициди.

Малцът се използва за производство на бира, уиски, снаксове, сосове, шоколадови гранулати и други. Бирата е питие получено с ферментация. В повечето случаи за производство на бира се използа малц, мая, ориз, вода и хмел.

Влияние на почвените особености:

Доказано е, че особеностите и характеристиките на почвата влияят много по-силно на характеристиките на ечемика, отколкото торенето. На почви бедни на хумус и богати на азот се произвежда висок добив от зърно на ечемик, с едри зърна, с полимеризиран протеин и ниско съдържание на протеини. На почви богати на хумус и високо съдържание на азот, се произвежда ечемик с по-високо съдържание на протеини.

Азотното торене:

Препоръчва се общата норма на азотното торене при ечемика за пивоварната индустрия да е 11-14 кг/дка N, а при ечемик за консумация като храна за хората и фураж - 13-15 кг/дка N.