ИГЛИКА

Игликата присъства в живота на хората от хилядолетия, като окрасно растение и като средство за лечение на болести. Среща се на почти всички континенти в див вид. Общото название иглика включва много видове, сред които най-популярни са: обикновенна иглика (Primula vulgaris, Primula aucalis), Primula obconica, аурикула (Primula auricula), крилатолистна, висока иглика (Primula elatior), аглика, лечебна, жълта иглика (Primula veris), жълта иглика (Primula offcinalis), китайска иглика (Primula sinensis), Primula malacoides и други. В цветарството е приета класификация по типове иглики, отчитаща декоративните им характеристики. Primula Polyanthus включва хибриди от различни видове, с големи ярки цветове и големи съцветия, формирани върху ясно изразена цветна дръжка. Има стотици видове и подвидове иглики и хиляди сортове и хибриди. Игликите се класифицират и според способността им да образуват семена: на самоопрашващи се и на самостерилни. Някой иглики са студоустойчиви и спокойно се развиват при алпийски условия на отглеждане, а други са чувствителни на ниски температури, като китайската иглика. Има много малки (мини) иглики и такива, които достигат височина 80 см, но повечето имат размери в рамките на 6-30 см. Игликите цъфтят през пролетта, имат разнообразни цветове, прости, кичести, единични и двойни, с хомогенно оцветяване и комбинация от цветове (бели, кремави, жълти - лимонено, златисто, охра, червени, оранжеви, сини, розови, лилави, кафяви и други). Игликата е многогодишно растение, но често се отглежда, като едногодишна култура. Игликата е от семейство Игликови, като цикламата, полското огнивче и други растения. Различните видове иглика се ползват, като окрасна култура в озеленяването, за обогатяване на естествени терени с полезни растения, като суровина за производство на етерично масло и други екстракти, ползвани в производството на хранителни добавки, лекарства, парфюми, сапуни, шампоани, козметика за суха и раздразнена кожа, за забавяне на стареенето и други. Екстрактите от иглика се получават основно от корените на растението, но и цялото растение също се ползва, като суровина. Най-често се ползват корените на 2-3 годишни растения. Като билка игликата се ползва, като успокоително, приспивателно, откашлячно, кръвоспиращо, спазмолитично, противоглистно средство, против повръщане, зъбобол и главоболие, за лечение на ревматизъм, парализа, подагра и други заболявания. Плиний е смятал игликата за панацея в медицината. Игликата съдържа биологично активни вещества, като глюкозиди, артанитин, камфор и други. Често, като суровина се ползва обикновенната иглика (Primula Vulgaris), която цъфти през месеците април-май и се среща в див вид в Европа, Африка и Азия. Обикновенната иглика се ползва в горчиви салати, за приготвяне на чай, сладка, десерти, като варен зеленчук и за приготвяне на вино. Primula obconica може да предизвика алергии и обриви при някой хора и е токсична за домашните любимци (котки и кучета). Тъй като някой видове иглики са токсични за хората и повечето за домашните любимци, към ползването им трябва да се подхожда много внимателно. Игликата може да се отглежда при разнообразни почвени условия, но предпочита полусянка, богата и влажна почва, с добро съдържание на органично вещество, достатъчен дренаж и аерация. Тежки почви с твърде много глина, може да забавят развитието на корените на игликата и да доведат до развитие на болести. Тежките почви трябва да се коригират с добавяне на пясък, зеолит или перлит. Игликата предпочита слабо кисело до неутрално рН, но може да расте и на алкални почви (идеалното рН е слабо кисело 5.5-6.5). При отглеждане на иглики на почви/субстрати с алкално рН е необходимо да се прилагат допълнително микроелементи (желязо и др.). Игликата не понася силни горещини (температури над 28 градуса Целзий), много интензивна слънчева светлина и висока атмосферна влажност. Оптималните дневни температури за игликите в градината  и дома са 18-27 градуса Целзий, а нощните 10-15 градуса Целзий. Игликите се размножават със семена, с разделяне на растенията и с микроразмножаване (ин витро). Семената на игликите имат нужда от третиране с ниски температури (стратификация), за да поникнат. Семената са дребни, сеят се плитко, имат нужда от тъмнина и от 20-50 дни, за да поникнат. Оптималната температура за поникването им е 15-20 градуса Целзий. При специално обработени семена времето за поникване се скъсява до 10-14 дни. Трябва да се поддържа постоянна влажност, ако семената не са поставени в специална камера за покълване, може съда да се покрие със стъкло или с прозрачна пластмаса. След поникването на семената оптималните температури за отглеждане на разсада са 15-20 градуса Целзий. След 40-60 дни растенията достигат фаза 2-3 същински листа и са готови за разсаждане в по-големи съдове (с диаметър 7-10 см). Когато растенията развият добра коренова система и 5-10 листа, температурите на отглеждане трябва да се намалят до 4-10 градуса Целзий. При появата на първи цветни пъпки температурите се вдигат до 10-12 градуса Целзий. Охлаждането повишава качеството и намалява нападението от болести, но удължава периода на производство. При контролиране на влажността и болестите, игликите може да се отглеждат за по-кратко време при температури 15-20 градуса Целзий. Игликите са много чувствителни на преовлажняване. Времето необходимо за отглеждане на игликите  до реализацията им на цветният пазар, зависи от сортовите особености, но обикновено е в рамките на 120-180 дни. Трудното отглеждане на разсад от семена на иглика е причина, много фермери да предпочитат покупка на разсад от специализирани фирми за производство на посадъчен материал. Игликите отглеждани, като суровина се отглеждат на полето.  Игликите предназначени за озеленяване се произвеждат в оранжерии, след това се ползват за декориране на градините, терасите и помещенията. Най-големият дял от продажбите на окрасната иглика в пазара на цветя е в периода от късно лято, есен, зима и ранна пролет. Има нова селекция иглики, които са по-устойчиви на високи температури, те се намесват и в летният пазар на цветя. Игликата е много чувствителна на засоляване. В езика на цветята игликата е символ на силна любов, "не мога да живея без теб", младост, неувереност, първи, женското начало, раждане, начало, търпение, учтивост, нежност, принадлежност, сбогуване с починалите и други.

I.Торене на иглика.

1.*Обща схема за торене на иглика отглеждана в оранжерии.

*Това е обща схема за торене на иглика в оранжерии, за конкретна съобразена с вашите условия и цели се свържете с нашите специалисти.

2.**Обща схема за торене на иглика отглеждана в градината или на полето.

**Това е обща схема за торене на иглика отглеждана в градината или на полето, за конкретна съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти.

II.Хранене на игликата.

Видовете иглика имат много сходни изисквания към храненето и почвените характеристики (характеристиките на субстрата). Всеки сорт има своите особености, за повече информация се свържете с доставчика ви на семена и посадъчен материал. Балансираното торене на игликата е много важно за постигане на високо качество. Игликата е много чувствителна на засоляване, съобразете, този факт при подбиране на подходяща почва/субстрат за отглеждане и торове за хранене на растенията. При висока солева концентрация краищата на листата на игликата изсъхват. Торенето на игликите започва при появата на котиледоните. Подходящи са торове с ниско съдържание на фосфор, с по-голямо количество азот и калий в съотношение 1:1, като по време на формирането и растежа на цветовете, съотношението може да се промени на 1:2 азот към калий. За повечето типове иглики поддържането на солевата концентрация на субстрата 0.5-1.2 ЕС е добро решение. Започваме във фаза котиледони с ЕС 0.5, фаза 3-5 листа ЕС 0.5-0.75 и постепенно повишаваме във фаза цъфтеж до ЕС 1.2.

1.Азот.

Азота е необходим за доброто развитие на игликата. Много е важно азотното торене да бъде съобразено и балансирано с фосфорното и калиевото торене, в противен случай се развиват несъразмерно големи зелени листа и малко на брой цветове, растенията страдат повече от болести и неприятели. Не е подходящо игликите да се торят с торове с високо азотно съдържание. Недостига на азот при игликата се проявява, като изсветляване и хлороза по листата. Младите листа стават по-дребни и по-светло зелени, а старите листа пожълтяват и некротират. Растенията започват да цъфтят преждевременно. Подходящи торове са YaraTera KRISTA K, YaraLiva CALCINIT, YaraTera KRISTALON син, YaraTera YaraTera KRISTALON бял и KRISTALON червен. За градината - YaraMila COMPLEX, UNIKA KALI, YaraBela SULFAN и YaraLiva TROPICOTE.

2.Фосфор.

Фосфора подобрява вкореняването, ранното развитие и залагането на цветовете. При недостиг на фосфор по старите листа се появява бронзовост, кафяви проводящи съдове, младите листа се завиват навътре, върховете на листата изсъхват и растенията започват да цъфтят преждевременно. Подходящи торове са YaraTera KRISTA MAP, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTALON син, YaraTera KRISTALON бял и YaraTera KRISTALON червен. За градината - YaraMila COMPLEX, YaraMila CROPCARE, YaraMila SPRINTER, YaraMila STAR и YaraMila TIGER.

3.Калий.

Игликите имат нужда от добро калиево торене и не понасят хлор съдържащи торове. При недостиг на калий, по старите листа се получава хлороза, която преминава в некроза. Краищата на листата се завиват, появява се внезапно загиване на  единични растения. Цветовете са деформирани и с нетипично оцветени венчелистчета. Подходящи торове са YaraTera KRISTA K, YaraTera KRISTA SOP, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTALON син, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTALON червен, YaraTera KRISTALON оранжев и YaraTera KRISTALON кафяв. За градината - UNIKA KALI, YaraMila COMPLEX, YaraMila SPRINTER, YaraMila TIGER и YaraMila CROPCARE.

4.Калций.

Калцият е важен за развитието на здрави растения с добре развита коренова система. Недостига на калций води до слаби корени, по-дребни и по-бледо зелени растения. При нужда приложете калциеви торове - 1-2 пъти през вегетацията. Подходящи торове са YaraLiva CALCINIT, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva NITRABOR, YaraVita STOPIT и YaraVita REXOLIN Ca 10.

5.Магнезий.

Магнезият е важен за добрият зелен цвят на листата и за по-бързото развитие на игликата. При недостиг на магнезий по листата се появява междужилкова хлороза, краищата и върховете на старите листа изсъхват. При нужда приложете магнезиеви торове - 1-2 пъти през вегетацията. Подходящи торове са Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita REXOLIN Mg 6, YaraTera KRISTALON син, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTALON кафяв и YaraTera KRISTALON оранжев. За градината - YaraMila COMPLEX и Кизерит.

6.Микроелементи.

Подходящ комбиниран продукт e YaraVita TENSO Cocktail и ЮСБ 20-20.

7.Желязо.

Желязото е важно за добрата фотосинтеза на растенията. Примулата е чувствителна на недостиг на желязо. Недостига на желязо води до хлоротични млади листа, които при задълбочаване на дефицита стават бели на цвят. При нужда приложете желязо съдържащи торове 1-2 пъти през вегетацията. Подходящи торове са YaraVita TENSO iron 58, YaraVita REXOLIN D12 и YaraVita REXOLIN E13.

8.Бор.

Игликата е чувствителна на недостиг на бор. Недостигът на бор води до хлороза, листата се деформират, краищата им се завиват надолу, проводящите съдове изпъкват ясно от долната страна на листата, стъблото става кухо, отмират растежните точки. Средните листа избледняват и стават бледо зелени. Нарушава се развитието на пъпките на цветовете. При нужда приложете борни торове - 1-2 пъти през вегетацията. Подходящи торове са YaraVita BORTRAC 150, YaraVita FRUTREL и YaraVita BRASSITREL PRO.

9.За подобряване на вкореняването, минералното хранене и за преодоляване на стрес подходящи торове са YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Интенс, Кънтент и ЮСБ 20-20.