КИНОА

Киноата е позната на хората още от древността. Произлиза от Южна и Централна Америка. Инките са ползвали киноата, за храна и за други цели в домакинствата им. За инките киноата е била свещенно растение. Киноата е една от модерните здравословни храни. НАСА изследва киноата, като потенциално растение и храна за хората, при продължителни полети до далечни планети. Киноата е едногодишно растение. Има разработени много нови сортове киноа подходящи за различни климатични и почвени условия (за кисели и алкални почви, толерантни на засушаване, преовлажняване и засоляване, на късият ден, на дългият ден, не фоточувствителни, от морското равнище до 4000 м височина, за тропичен, субтропичен и континентален климат, ранни, средно ранни и късни сортове, с ниско и с високо съдържание на сапонини и др.). Селектирани са специфични сортове киноа, подходящи за различни цели (за супи, за печене, за зърно, за брашно, за производство на козметика, спирт, бира, водка и други начини на приложение). Вече има сортове генно модифицирана киноа. От киноа се приготвят безалкохолни напитки, хлябове, бисквити, кексове, корн флейкс, паста, енергийни блокчета, детски храни и други. Кулинарните рецепти с киноа включват различни салати, ястия приготвяни, подобно на тези с ориз, елда, царевичен качамак и други. Страни големи производители на киноа са Чили, Боливия, Перу, Колумбия, Аржентина, Еквадор и други. Вече киноа се отглежда и в САЩ, Канада, Украйна, Швеция, Дания, Норвегия, Финландия, Франция, Испания, Великобритания, Италия, Гърция, Холандия, Белгия, Германия, Австрия, Полша, Чехия, Хърватска, Кения, Индия, Китай, Тайланд, Япония, Австралия, Египет, Бразилия, Пакистан, Азербайджан, Турция, Румъния и други. В световен мащаб площите, на които се отглежда киноа са в рамките на два милиона и триста хиляди декара (Боливия - 1 230 800 дка, Еквадор - 41 220 дка, Перу - 681 400 дка - 2014 г. FAOSTAT). Киноата се ползва за храна на хората, фураж, като суровина за хартия, текстил, козметика, инсектициди, лекарства, хранителни добавки, олио и други. От киноата се добиват сапонини (шампоани, пасти за зъби, детергенти и други). В народната медицина киноата се ползва  за  лечение на авитаминози, ускоряване на възстановяването при наранявания и натъртвания, за проблеми с храносмилателната и отделителната система и други. Киноата достига височина 1-3 м. Цветовете на киноата са зелени на цвят и самоопрашващи се. Младите растения на киноата много приличат на плевела лобода. Растението киноа преди цъфтежа, има разнообразно оцветяване, едноцветно или пъстро, в гамата на зеленото, виолетовото и червеното. След цъфтежа по време на зреенето, то става дори по-ярко оцветено, едноцветно или пъстро, в гамата на бялото, кремавото, жълтото, розовото, червеното, оранжевото, кафявото, виолетовото и черното. Семената му, може да са бели, кремави, жълти, оранжеви, розови, червени, виолетови, кафяви или черни на цвят. Консумират се основно семената на киноата. В някой страни се готвят и листата, рецептите са подобни на тези със спанак. Зърното е с високо съдържание на протеини, незаменими аминокиселини, мазнини, въглехидрати, антиоксиданти, витамини (витамин Е, витамини В комплекс, витамин С, витамин А и др.), минерали (желязо, магнезий, цинк, калций, фосфор, калий, манган и др.) и други полезни вещества. Киноата не съдържа глутен. Киноата е красиво растение, затова се ползва за декорация в озеленяването. Семенните му кутийки са оцветени в гамата на бялото, жълтото, червеното, оранжевото, виолетовото, розовото, черното и зеленото. Киноата е от семейство Щирови, като щира, целозията, амарантуса и други растения (преди в семейство Лободови). Киноата предпочита оцедлива почва, с високо съдържание на органично вещество и неутрална реакция. Киноата има добре развита коренова система. Киноата е толерантна на засушаване, но липсата на достатъчно влага намалява добива. Напояването увеличава добива, но и повишава риска от полягане на растенията. Киноата може да се отглежда със съобразено торене на по-бедни почви, със силно кисела или силно алкална реакция, но добивите и качеството и падат. Оптималните температури за отглеждане на киноа са 15-25 градуса Целзий. Киноата може да понесе температури от плюс 40 градуса Целзий до минус 8 градуса Целзий (има по-топлолюбиви сортове, които не понасят температури под 0 градуса Целзий). В сеитбооборота киноата се  вписва добре след житни култури, картофи, бобови и други. Киноата се сее през пролетта (април-май) и се прибира есента (септември-октомври). Цъфти през лятото (юни-юли), растенията започват да съхнат края на лятото. В по-топлите страни киноата, може да се сее през есента и да презимува на полето, или да се сее много ранна пролет и да се прибира през края на пролетта до началото на лятото. Семената поникват обикновено за 1-5 дни. Семената се сеят на дълбочина 1-10 см (обикновено 2-5 см). Оптимална почвена температура за поникване на семената е 15-24 градуса Целзий. Сеитбата може да започне, когато температурите на почвата се задържат трайно около 10 градуса Целзий (има сортове, които може да се сеят и при температури на почвата 4-7 градуса Целзий). Сеитбената норма  варира - 0.6-3.0 кг/дка. Засяват се на растояние 12-60 см, гъстота 30-400 растения/кв.метър. Семената на киноата се прибират с комбайн или ръчно. За отглеждане на различните сортове киноа, са необходими 90-200 дни (обикновено 90-120 дни). Семената на киноата поникват лесно, затова трябва да се съхраняват на сухо и проветриво място. Семената запазват кълняемостта си за кратък период от време (до 2 години), ползвайте пресни семена за сеитбата. Семената се прибират с комбайн (хедер за сорго). Семената са готови за прибиране, когато повечето съцветия са станали кафяви на  цвят, семената трудно може да се обелят с нокът, листата са изсъхнали и повечето са опадали, листата са пожълтели или почервенели, когато чукнете метлицата и семенцата паднат в ръката ви. Определянето на точният момент за прибиране е много важен за добива. В Европа средният добив е 350-400 кг/дка. В световен мащаб средният добив е в рамките на 80-400 кг/дка. Добрият добив е 500-600 кг/дка, а максималният - 1200 кг/дка. Сладките сортове киноа имат ниско съдържание на сапунини и не е необходимо да се третират за премахване на сапунините, преди консумация. Горчивите сортове киноа са с високо съдържание на сапунини и първо трябва да се почистят преди консумация.

I.Торене на киноа.

1.*Обща схема за торене на киноа.

*Това е обща схема за торене на киноа, за конкретна съобразена с вашите условия се свържете са нашите специалисти.

II.Хранене на киноа.

Едно от най-важните условия за успех при отглеждането на киноа в България е подбора на подходящ за вашите условия сорт. Районирането е много важно за постигане на добри резултати. Киноата е чувствителна на недостиг на азот. Азотното торене силно влияе на добива и качеството. Азота не бива да се предозира, защото това води до закъсняване на узряването и полягане на растенията. Фосфорът, калият, калцият, сярата и магнезият подобряват здравословното състояние на растенията, повишават устойчивостта им на стрес от необлагоприятни биотични и абиотични фактори, гарантират добива и стандартизират качеството на зърното. Киноата извлича големи количества калций от почвата. На кисели почви трябва да се тори с калций съдържащи торове. Фосфорът, калият и калцият балансират и оптимизират ефекта от азотното торене. Нормата на торене с азот е 10-20 кг/дка (N), с фосфор - 2-5 кг/дка (P2O5), с калий - 3-8 кг/дка (K2O), с калций - 1-3 кг/дка (Ca) и с магнезий - 1-2 кг/дка (Mg). Най-интензивно е усвояването на хранителни вещества в периода 3-4 месеца след сеитбата (от начало на цъфтеж до млечна зрялост). Във фазата наедряване и зреене на семената, азота се придвижва от стъблото, листата и резервите в корените към семената. Недостига на азот води до издребняване на растенията, хлороза по листата, повредата започва от най-старите листа. При недостиг на фосфор растежа се забавя, листата придобиват синкаво-зелен цвят, пурпурно или кафяво оцветяване, повредата започва от най-старите листа. Узряването на семената се забавя. При недостиг на калий растежа се забавя, краищата на листата се обезцветяват, растенията стават чувствителни на полягане, стрес и болести, качеството на зърното пада. Недостига на магнезий води до междужилкова хлороза, която преминава в некроза, повредата започва от по-старите листа. Недостига на сяра води до изсветляване на цялото растение и до забавяне на узряването. Недостига на калций води до хлороза, деформиране на листата, некротични кафяви петна.

Биологично стимулиране на растенията и преодоляване на стреса.

Растенията често изпитват стрес в резултат на биотични и абиотични фактори, подходящи торове за преодоляването му са YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Кънтент, Интенс и ЮСБ 20-20.