синя крива

ЛИЗИАНТУС

Торене на лизиантус (еустома, прерийна тинтява) - окрасна култура и медицинско растение

recommendation image

Лизиантуса е едно от най-елегантните и популярни растения в цветарството. Лизиантуса произлиза от Северна и Южна Америка. Лизиантуса се среща, като диво растение във високите прерии на Южна Америка, Мексико и САЩ. Лизиантуса е едногодишно, двугодишно и многогодишно растение. В професионалното цветарство най-често лизиантуса се отглежда, като едногодишно растение. Лизиантуса е от семейство Тинтявови, като синята и жълтата тинтява. Термина лизиантус включва много видове. Лизиантуса има красиви единични и кичести цветове, едноцветни и пъстри в гамата на бялото, жълтото, розовото, виолетовото, червеното, кафявото, оранжевото, синьото и зеленото. Цветовете на лизиантуса приличат на цветовете на камелията, розата и божура. Лизиантуса е  висок от 12 до 80 см (максимален размер 120 см). Лизиантуса може да се отглежда за цветни петна и бордюри в градината, в съдове и в оранжерии за рязан цвят. Класическата английска градина включва ароматен лизиантус. Лизиантуса се развива най-добре при нощни температури над 15 градуса Целзий и дневни температури под 25 градуса Целзий. Стандартният лизиантус за рязан цвят трябва да има поне 5 пъпки и стъбло с дължина - 30-120 см. Лизиантуса, в зависимост от качеството му, издържа във вазата от една до три седмици и половина. Лизиантуса за съдове е по-нисък 12-30 см, той може да бъде отглеждан на открито (на тераси и градини) и в помещения. Саксийният лизиантус, може да издържа в добър вид в домашни условия 15-30 дни. В езика на цветята лизиантуса е рожденно цвете на стрелеца, брачно цвете, символ на моногамна и продължителна връзка, израз на благодарност към приятел и приятен човек. Лизиантуса е традиционно цвете за бутониери, сватбени букети, венци за главата и други цветни окраси по време на големи тържества. Лизиантуса привлича пеперуди и пчели. Лизиантуса е медицинско растение. Лизиантуса съдържа флавоноиди, секоиридоиди, ксантонини и други полезни вещества за фитотерапията (бактериостатично и противораково действие). Лизиантуса предпочита слънчеви (или полуслънчеви) терени, добре дренирана почва (субстрат), богата на органично вещество, с неутрална до слабо алкална реакция (pH 6.3-7.5). Лизиантуса не понася кисели почви. Лизиантуса се размножава със семена, резници и ин витро (микро размножаване). Резници за вкореняване се вземат от невдървесинени стъбла на лизиантус, в края на пролетта и началото на лятото. Семената са дребни, сеят се на повърхността, защото имат нужда от светлина, за да поникнат (може да се покрият с тънък слой фин вермикулит). Оптималната температура за поникване на семената е 22-24 градуса Целзий, а относителната влажност 85-95 %. По време на поникването субстрата трябва да се поддържа с постоянна влажност и не бива да изсъхва. Трябва да има добра вентилация на въздуха (може да се използват вентилатори). Семената на лизиантуса поникват за 7-14 дни. След поникване на растенията на лизиантуса, влажността и температурата се намаляват, вентилацията продължава. Оптималната температура за младите поникнали растения е 17-20 градуса Целзий. След  месец и половина (до два месеца), растенията достигат до фаза 2 двойки листа и са готови за разсаждане. Оптималната температура за отглеждането на разсадените и прихванати растения е дневна - 24-26 градуса и нощна 16-17 градуса Целзий. След, като се появяват цветните пъпки, високите температури престават да бъдат проблем за лизиантуса, тъй като повредата розетъчност, вече не е възможна. При повредата розетъчност се развиват само листа без цветове. Фирмите производители на семена често покриват семената с прозрачен материал (пелетизират ги), който се разтваря във вода. Производството на лизиантус от разсад (от разсаждането до растения с търговски вид или готови за рязан цвят)  изисква приблизително 75-125 дни. Производството на лизиантус от семена до цвят отнема приблизително 150 дни. Семената се сеят в оранжерия 80-90 дни преди изнасянето на открито на полето (или в градината). Разсажда се на разстояние 12-30 см. Има различни схеми на засаждане - 15х20 см, 10х20 см, 10х15 см, 10х10 см и други. Гъстотата на засаждане варира 48-90 растения/кв.м. Почвата трябва да е влажна, но не преовлажнена. Преовлажняването води до развитие на кореново гниене и гъбни болести. Най-доброто напояване за лизиантуса е капковото напояване. Капките дъжд (или от конденза в оранжерии), може да  предизвикат петънца по цветовете на лизиантуса. Важно е да се управлява влажността в оранжериите, за да се избегне стичане на вода от конденз. При отглеждане на лизиантуса на  полето трябва да се използват препазни мрежи. Когато отглеждате лизиантуса на почва в оранжерии е добре да го засеете на повдигнати лехи за по-добър дренаж, затопляне на почвата и аерация. Ключов момент за постигане на успех в отглеждането на лизиантуса е да се създадат условия за развитие на добра коренова система. Лизиантуса има много деликатни и чувствителни корени. Сортовете с дълги дръжки и тежки цветове се нуждаят от опорна конструкция или мрежа. Мероприятието мулчиране със светъл или тъмен мулч ще предпази растенията от заплевеляване. Има нови сортове устойчиви на високи температури. Традиционните сортове лизиантус цъфтят в началото на лятото, а новите през цялото лято. Цветовете се берат рано сутрин, когато има поне един отворен цвят. Набраните цветове се поставят във висок съд с чиста вода и се съхраняват при температури 2-6 градуса Целзий. Живота на рязаният цвят от лизиантус във вазата е 5-20 дни (за постигане на по-дълъг живот се ползват специализирани добавки). За да имате постоянно цъфтящи растения на лизиантус е добре да засеете едновременно ранен, средно ранен и късен сорт. Лизиантуса е силно чувствителен на засоляване. Производствената площ с лизиантус в световен мащаб е в рамките на 5000 декара. Страни големи производители на лизиантус са САЩ, Япония, Холандия, Полша, Корея, Китай, Нова Зеландия, Австралия, Израел, Германия, Белгия, Франция, Италия, Великобритания, Индия, Южна Африка, Иран, Бангладеш, Виетнам, Тайван (Китай), Кипър, Чили, Бразилия и други.

I.Торене на лизиантус.

1.*Обща схема за торене на лизиантус за рязан цвят в оранжерии.

Фаза

Тор

Норма

След поникване/разсаждане

(1 път седмично)

YaraTera KRISTALON син

0.5-1 г/л вода

След поникване/разсаждане

(1 път седмично)

YaraLiva CALCINIT

1.0-1.5 г/л вода

Поява на цветни пъпки

(1 път седмично)

YaraTera KRISTALON бял

0.5-1 г/л вода

Поява на цветни пъпки

(1 път седмично)

YaraLiva CALCINIT

1.0-1.5 г/л вода

2.*Обща схема за торене на лизиантус в градината.

Фаза

Тор

Норма

Преди разсаждане

YaraMila COMPLEX

50-60 кг/дка

След разсаждане и прихващане

YaraLiva NITRABOR

20-30 кг/дка

Поява на цветни пъпки

UNIKA KALI

20 кг/дка

3.*Обща схема за торене на лизиантус в съдове.

Фаза

Тор

Норма

След разсаждане в съдовете

(1 седмично)

YaraTera KRISTALON син

0.5-1 г/л вода

След разсаждане в съдовете

(1 седмично)

YaraLiva CALCINIT

1-1.5 г/л вода

След появата на цветни пъпки

(2 седмично)

YaraTera KRISTALON бял

0.5-1 г/л вода

*Това е обща схема за торене на лизиантус, за конкретна съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти.

II.Хранене на лизиантус.

Трябва да торите редовно и балансирано лизиантуса, за да получите богато растение с красиви и обилни цветове. Най-добре е торенето да е често и с ниски единични дози. Лизиантуса е калиеволюбиво растение, с високи изисквания към храненето  с калций и средни към фосфорното хранене. Подходящата солева концентрация в началните фази е ЕС 0.5-0.75 и в по-късните фази е ЕС 1.0-1.6 mS/cm. Лизиантуса расте най-добре при високи нива на плодородие на почвата/субстрата. Към субстрата може да добавите, за по-добро развитие на растенията специализираният продукт YaraTera PG Mix. Торенето трябва да започне веднага след разсаждането на лизиантуса. Различните типове и сортове лизиантус имат особености и специфични изисквания, когато купувате посадъчен и посевен материал, изисквайте тази информация от доставчика си. Недостига на хранителни вещества при лизиантуса води до забавен и намален растеж, повреда която се забелязва трудно, ако няма здрави растения за сравнение, до появата на по-късен етап на хлорози и некрози, затова е важна профилактиката. Лизиантуса е силно чувствителен на засоляване, не ползвайте хлор и натрий съдържащи торове. За отглеждане на лизиантуса ползвайте само доказани и висококачествени продукти.

1.Азот.

Оптималното азотно торене е много важно за доброто общо развитие на лизиантуса и за получаването на добър добив от качествени цветове. Основната част от азотното торене трябва да бъде в началните фази от развитието на лизиантуса в нитратна форма, а в по-късните фази в амониева форма. Азота към калият трябва да бъде в началните фази от развитието в съотношение почти 1:1, а във по-късните - 1:2. Подходящи торове са UNIKA KALI, YaraMila COMPLEX, YaraLiva NITRABOR, YaraLiva TROPICOTE, YaraTera KRISTA K, YaraLiva CALCINIT, YaraTera KRISTALON син, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTALON оранжев, YaraTera KRISTALON червен, YaraTera KRISTALON лазур и YaraTera KRISTALON лилав.

2.Фосфор.

Фосфорът е важен за доброто начално развитие на лизиантуса, за  растежа на корените му и за ускоряване на общото му развитие. Фосфорът е важен за  получаването, транспорта и съхранението на енергия в растенията. Лизиантуса изисква умерено фосфорно хранене. Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila SPRINTER, YaraMila TIGER, YaraMila CROPCARE, YaraMila STAR, YaraTera KRISTA MAP, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTALON жълт, YaraTera KRISTALON бял,YaraTera KRISTALON син, YaraTera KRISTALON оранжев и YaraTera KRISTALON червен.

3.Калий.

Лизиантуса е калиеволюбива култура. Калият е важен за общото развитие на лизиантуса, за образуването на повече и по-добре оцветени цветни пъпки. Калият подобрява водният режим в растението, прави растенията по-устойчиви на стрес (ниски и високи температури, засушаване и преовлажняване, болести и неприятели). Доброто калиево хранене прави стъблата на цветовете по-здрави и устойчиви на пречупване. Правилното калиево торене подобрява устойчивостта на лизиантуса на съхранение, транспорт и увеличава живота му във вазата. Калият към азота трябва да бъде в началните фази почти в съотношение 1:1, а в късните 2:1. Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila SPRINTER, YaraMila TIGER, YaraMila CROPCARE, UNIKA KALI, YaraTera KRISTA K, YaraTera KRISTA SOP, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTALON син, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTALON червен, YaraTera KRISTALON кафяв, YaraTera KRISTALON оранжев и YaraTera KRISTALON лазур.

4.Калций.

Лизиантуса е с високи изисквания към храненето с калций. Адекватното  калциево торене увеличава добива и подобрява качеството на лизиантуса. Калцият е важен за формирането и деленето на клетките, прави растенията по-устойчиви на стрес.  Доброто калциево торене е важно за общото развитие на лизиантуса и го прави по-устойчив на съхранение, транспорт и увеличава живота на цветовете му във вазата. При недостиг на калций растенията се вджуджават и листата им стават хлоротични. Дефицита на калций води до хлороза и некроза по растящите млади тъкани, аборт на цветове, слаби и чупливи стъбла на цветовете. Краищата на младите зелени листа се завиват навътре, като лодка. Цветните пъпки не могат да се разгънат и остават обвити вътре в деформираните зелени листа. Недостига на калций води до силно понижаване на добива и качество на цветовете на лизиантуса. Растения с недостиг на калций дават рязан цвят с кратък живот във вазата, с по-малка издръжливост на съхранение и транспорт. При риск от недостиг на калций, освен  приложение на калциеви торове на почвата/субстрата, трябва да се прави и листно торене с подходящи калциеви торове. Повредата започва от младите листа. Подходящи торове са YaraLiva NITRABOR, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva CALCINIT, YaraVita STOPIT и YaraVita REXOLIN Ca 10.

5.Магнезий.

Магнезият е важен за общото развитие на лизиантуса, за синтеза на хлорофила и за нормалното протичане на фотосинтезата. Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita REXOLIN Mg 6, YaraTera KRISTALON син и YaraTera KRISTALON бял.

6.Бор.

Лизиантуса е чувствителен на недостиг на бор. Борът е необходим за растежа на младите тъкани, за образуването на цветовете и за усвояването на калцият. При недостиг на бор растенията издребняват и листата им стават хлоротични. Недостига на бор води до падане на добива и качеството на цветовете. Освен почвено приложение на бор съдържащи торове, може да се наложи и листно торене с подходящи борни торове. Подходящи торове са YaraLiva NITRABOR, YaraVita BORTRAC 150 и Епсо Микро Топ.

7.Биологично стимулиране на растенията и преодоляване на стреса.

Растенията често изпитват стрес в резултат на биотични и абиотични фактори, подходящи торове за преодоляването му са YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Кънтент, ЮСБ 20-20 и Интенс.

Нагоре