МАТОЧИНА

Маточината е древно растение, смята се че произлиза от Средиземноморието, Югоизточна Европа, Централна Азия и Иран. Смята се, че първоизточникът е Югоизточна Европа. Световното производство на култивирана маточина е в рамките на 50 000 декара. Маточината е многогодишна култура от едно семейство с мащерката, ментата и други. В древността маточината е била смятана за магическо лечебно растение. Маточината е била свещенно растение на римската богиня Диана, според митологията билката лекувала, носела успех и любов. Според астролозите маточината е благотворна за зодиите рак, водолей и стрелец. Древните гърци и римляни са ползвали маточината в медицината. Персийският лекар Авицена е ползвал мащерката за лечение на депресия и меланхолия. Според стара арабска поговорка "Маточината прави сърцето щастливо и радостно". Маточината още от древността е била ползвана за лечение на настинки, треска, грип, респираторни заболявания, херпеси, срещу безсъние, зъбобол, нервен стомах, мигрена, хистерия и депресия, а в съвремието и за лечение на Алцхаймер. Ползва се за добиване на масло, като сушена билка, за производство на лекарства, парфюмерия, ароматерапия и козметика. В кулинарията младите листа на маточината се ползват за подправка при печива, сладкиши, сладоледи, плодови супи, месни ястия, напитки, пудинги и плодови салати. Парацелз нарича маточината "елексира на живота" и е смятал, че приема на маточина води до дълголетие. Маточината има аромат на лимон и дъх на мента. В маточината има много антиоксиданти, витамини (витамин С и витамин В). В маслото на маточината се съдържат основно  цитронелал, цитрал (цитронелол и линалол) и гераниол. Маточината се размножава с разделяне на растенията, с резници и със семена. Резниците се вземат през пролетта и са дълги 7-10 см, премахват се 2/3 от листата и растежният връх, накисват се във Интенс, вкореняват се за 1-4 седмици, при температура 20-24 градуса Целзий. Семената от маточина остават годни за употреба максимум 3-4 години. Семената на маточината са дребни сеят се плитко. Семената се засяват през пролетта (месеците април-май) или ранна есен и се произвежда разсад. Може да се направи и директна сеитба със семена - 700-900 г/дка. Директната сеитба се прави през пролетта и ранна есен. Гъстотата на засаждане е обикновенно 4000-10 000 растения на декар. Размножаването на маточината се прави през месеците април-юли. Разсада се засажда на полето през есента. Схемата на засаждане е 60х45 см или 50-75х20-30 см. По-голямата гъстота дава по-високи добиви, при съответната технология на отглеждане и по-интензивно торене. Първата година коситбата на маточината се извършва месец август, от втората година се правят две коситби месеците юни и август. Има по-интензивни технологии на отглеждане на маточина, където първата година се правят две коситби, а от втората нататък по 3-4 коситби, при тях се постига добив от 800-1000 кг/дка суха маса. Обикновенно прибирането на маточината става на ръка в ясен, топъл ден, защото при наличие на влага листата на маточината почерняват и стават негодни. Окосената маточина не бива да бъде оставяна на слънце, за да се запази добрият и вид. Маточината може да се прибира и механизирано. Маточината расте най-добре при умерен климат, но може за се отглежда и при субтропичен климат. Насаждението може да се ползва 10 години, но е добре интензивните насаждения да се подменят на всеки 5 години. Маточината се вписва добре в сеитбооборота с бобова култура. Маточината предпочита слънчеви терени, богата (глинеста, алувиало-ливадна или лека песъчлива почва), влажна, добре дренирана почва с рН 5.0-7.0, но може да се отглежда и при рН 4.5-7.6. Маточината може да се отглежда и на полусянка. Маточината се развива бързо при температури 15-35 градуса Целзий. При  нужда маточината трябва да се полива за добри резултати. Маточината може да се отглежда на полето, в полиетиленови тунели и в оранжерии. За маточината се смята, че е растение на бъдещето. Маточината достига 60-140 см височина. Цветовете на маточината са бели, светло жълти, бледо розови или светло лилави на цвят. Маточината цъфти през лятото. Листата на маточината са покрити с власинки, и са с обла или сърцевидна форма и дължина 2-8 см. Маточината се опрашва от пчели. Маточината привлича диви животни и насекоми (пчели и пеперуди). Големи производители на маточина са Германия, Франция, Унгария, Италия, Ирландия, Румъния, България, Турция, Нова Зеландия и Египет. Съдържанието на масло в маточината варира значително в зависимост от полето, сорта, сезона, времето на прибиране, светлината, торенето и други фактори - 0.02-0.30%. Средните добиви от маточина са 250-3000 кг/дка зелена маса, а от сухи листа 50-800 кг/дка, масло 0.3-0.8 кг/дка. Максималният добив на сухи листа е 1000 кг/дка. Максималният добив от масло е 1-2 л/дка (за сезон). Най-много масло се добива от зелената маса на маточината прибрана преди цъфтежа. Истинското масло от маточина е изключително скъпо. Доброто напояване и торене повишават значително добива от маточина. Най-добре е програмата за торене на маточината да се направи на базата на почвен и листен анализ. Маточината е чувствителна на засоляване. Маточината е култура, която може да носи много високи доходи на декар производствена площ при добро отглеждане.

I.Торене на маточина.

1.*Обща схема за торене на маточина.

*Това е обща схема за торене на маточина за конкретна съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти.

2.*Отглеждане на маточина в оранжерии на торфена смеска.

*Това е обща схема за торене на маточина на субстрат в оранжерии, за конкретна съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти.

II.Хранене на маточината.

1.Азот.

Азота увеличава общият добив от зелена маса и съдържанието на етерично масло в маточината. Азота прави растенията и леторастите по-големи. Азота е важен за растежа на растенията. Азота участва в изграждането на хлорофила, аминокиселините и протеините. Азота е компонент на АТФ и ДНК. При недостиг на азот растенията стават по-дребни, добива пада, най-старите листа стават жълти или оранжеви, хлорозата започва от върхът и краищата на листата, по-късно листата изсъхват. Норма за торене с азот - 4-8 кг/дка (N). Нормата на торене с азот е добре да се внесе двукратно или трикратно през сезона. Подходящи торове са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva NITRABOR, YaraVita SAFE N 300, YaraVita THIOTRAC 300, YaraLiva CALCINIT, YaraTera KRISTALON син и YaraVera UREA foliar.

2.Фосфор.

Фосфорът стимулира доброто вкореняване и е необходим за нормалният растеж на маточината. Фосфорът играе важна роля в дишането, фотосинтезата, складирането и транспорта на енергия, деленето и растежа на клетките. При недостиг на фосфор растенията стават по-дребни, добива пада, най-старите листа стават първо тъмно синьо-зелени, след това жълти и изсъхват. Норма на торене с фосфор - 3-6 кг/дка (P2O5). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila CROPCARE, YaraMila SPRINTER, YaraMila STAR, YaraMila TIGER, YaraTera KRISTA MAP, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTALON жълт, YaraVita FRUTREL и YaraVita ZEATREL.

3.Калий.

Калият е важен за маслодайните култури, каквато е маточината. Калият е незаменим хранителен елемент за растенията. Калият увеличава значително височината на растенията, броят на разклоненията, сухото вещество и количеството на етеричното масло. Той катализира много ензимни процеси важни за растежа на маточината. Калият регулира отварянето и затварянето на устицата, важен процес за усвояването на въглеродният двуокис, необходим за фотосинтезата. Калият е важен елемент в метаболизма, за синтеза на въглехидратите, транспорта на вода по ксилема и удължаването на клетките. Калият е най-многобройният катион в клетъчната цитоплазма и вакуолата, играе важна роля за клетъчният тургор. Най-важната роля на калият е функционална, увеличаване и стимулиране на добива, устойчивостта на биотичен и абиотичен стрес (болести, неприятели, засушаване, топлинен стрес и други). При недостиг на калий краищата на листата стават по-светло зелени, жълти, кафяви и некротират.  Норма на торене с калий - 3-7 кг/дка (K2O). Не трябва да се ползат торове съдържащи хлор и натрий. Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila CROPCARE, YaraMila SPRINTER, YaraMila TIGER, YaraTera KRISTA K, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTA SOP, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTALON червен, YaraTera KRISTALON кафяв, YaraTera KRISTALON оранжев, YaraVita ZEATREL и YaraVita UNIVERSAL BIO.

4.Сяра.

Сярата е много важна за развитието на маточината и за съдържанието на масло. Сярата увеличава добива от зелена маса и добива на масло от маточина. Сярата е необходима за усвояването на азота, за синтезирането на аминокиселини (метионин, цистеин и др.) и протеините. Сярата е важна за фотосинтезата и за устойчивостта на ниски температури. Сярата е важна за процеса на нитрат редуктазата, при който нитратният азот се превръща в аминокиселини. Сярата е необходима за синтеза на витамини. Нормата за торене със сяра е 0.5-2.0 (S). При недостиг на сяра добива пада, обикновено по най-младите листа се появява общо пожълтяване, в някой случаи и по по-старите листа. Подходящи торове YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, YaraMila COMPLEX, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ и YaraTera KRISTALON лилав.

5.Магнезий.

Увеличава добива на зелена маса от маточина. Магнезият е градивна единица на хлорофила и е важен за фотосинтезата. Магнезият е носител на фосфора в растението, необходим е за деленето на клетките и за формирането на протеини. Магнезият ускорява развитието на маточината и ранозрелостта. При недостиг на магнезий се появява хлороза по най-старите листа. Нормата на торене с магнезий е 0.5-2.0 кг/дка. Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita REXOLIN Mg 6, YaraVita GRAMITREL, YaraVita FRUTREL, YaraVita ZEATREL и YaraVita BRASSITREL PRO.

6.Мед.

Увеличава добива на масло и процента на масленост на маточината. Приложението на мед е важно на алкални почви. Медта активира ензими важни за синтеза на лигнин, необходима е за фотосинтезата и дишането. Участва в метаболизма на въглехидратите и протеините. При недостиг на мед младите листа стават дребни и деформирани. Подходящи торове са YaraVita COPTRAC 500, YaraVita REXOLIN Cu 15, YaraVita GRAMITREL, Колосал и ЮСБ 20-20.

7.Манган.

Увеличава добива на масло и процента на масленост на маточината. Вдига сухото вещество и увеличава рандеманът при преработка. Приложението е важно на алкални почви. Мангана участва във важни процеси в растението, като фотосинтезата, дишането и усвояването на азота. Мангана е важен за растежа на корените и за устойчивостта на коренови болести и неприятели (нематоди и др.). Недостига на манган води до междужилкова хлороза по най-младите листа  (жълти листа със зелени проводящи съдове). Растежа е ограничен и забавен. Подходящи торове са YaraVita MANTRAC PRO, YaraVita REXOLIN Mn 13, YaraVita GRAMITREL и YaraVita BRASSITREL PRO.

8.Цинк.

Увеличава добива на масло и процента на масленост на маточината. Цинка е много важен компонент на много протеини, растителни хормони и е необходим за нормалният растеж и развитие на маточината. Приложението на цинк е важно на алкални почви. Цинка подпомага производството на хлорофил. При недостиг на цинк листата се обезцветяват и растежа се ограничава. Хлорозата започва от най-младите листа. Подходящи торове са YaraVita ZINTRAC 700, YaraVita REXOLIN Zn 15, YaraVita GRAMITREL, YaraVita ZEATREL и ЮСБ 20-20.

9.Желязо.

Увеличава общият добив от маточината. Желязота е важно за фотосинтезата. При недостиг на желязо се появява междужилкова хлороза по най-младите листа. Подходящи торове са YaraVita REXOLIN E13, YaraVita REXOLIN D12, YaraVita TENSO iron 58 и YaraVita TENSO Cocktail.

10.За подобряване на вкореняването, за преодоляване на абиотичен и биотичен стрес, за подобряване на минералното хранене подходящи торове са YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Кънтент, Интенс и ЮСБ 20-20.