ПШЕНИЦА

I.Торене на пшеницата.

1.*Обща схема за торене на пшеницата.

*Забележка: това е обща препоръка, за конкретна съобразена с вашите нужди и условия се обърнете към нашите специалисти. Добре е програмата за торене да се прави на базата на познаване историята на полето, сортовите особености, предназначението на зърното, гъсототата на сеитба, планираният добив, климатичните условия, почвени и листни анализи.

Пшеницата е култура изключително взискателна към торенето, но при правилното приложение на хранителни вещества ни се отблагодарява със значително по-високи добиви и качество.Торовете YaraMila (ЯраМила) имат качествени и изравнени гранули, които могат да бъдат ползвани без проблем, дори и с най-модерната и прецизна техника за торовнасяне. В резултат на иновационната технология гранулите се разтварят незабавно и постоянно набавят на растенията необходимите хранителни вещества. Фосфорът в YaraMila е в балансирано съотношение между ортофосфатите, полифосфатите и p-extend, което подобрява храненето с фосфор и улеснява усвояването на наличните микроелементите в почвата. Фосфорът е много важен за пшеницата особено в ранните фази от нейното развитие, тъй като стимулира вкореняването, братенето, ранният цъфтеж и узряване. Калият увеличава толерантността и устойчивостта на растенията на болести и неприятели, намалява процента на полегнали растения. Торовете YaraVera AMIDAS и YaraBela SULFAN, освен качествените гранули, имат още едно голямо предимство азота в тях се освобождава постепенно следвайки нуждите на растенията, без загуби от излитане на амоняк.  Пролетното подхранване със сяра води до здрави и равномерно развити растенията, които узряват едновременно. Избраните торове за третиране на семената преди сеитба имат различни цели и възможности. С нашите специалисти ще изберете най-подходящият за вас продукт. Листното торене с YaraVita GRAMITREL ни дава всички незаменими за пшеницата секундерни и микроелементи. Магнезият повишава устойчивостта на ниски температури, подобрява братенето и качеството на зърното. Медта увеличава потенциала за добив, като увеличава броят на зърната в класа и подобрява качеството на зърното. Манганът подобрява развитието на растенията, презимуването, стимулира братенето и повишава устойчивостта на болести. Цинкът повишава броят на зърната в класа, влияе на качеството и добива. Листното торене с YaraVita SAFE N 300 подобрява количеството и качеството на зърното.

II.Как да увеличим добива от пшеница.

1.Фактори определящи добива.

Двата ключови компонента за добива от пшеница са броят на зърната на единица площ и индивидуалното тегло на всяко зърно. Високите добиви от пшеница са резултат от постигане на оптималният брой листа, леторасти, поддържането на зелената маса здрава и жизнена достатъчно дълго време, увеличаване на броят на цветовете/зърната/класовете/ и увеличаване на размера на зърното. Балансираната програма за торене на пшеницата включваща нужните макро, секундерни и микроелементи е основата за управлението на тези ключови компоненти на добива.

2.Усвояване на хранителните вещества от пшеницата по фази.

Азота е калият са хранителните елементи, които са необходими на пшеницата в най-голямо количество за постигане на висок добив и качество. Азота и калият са необходими през цялата вегетация на пшеницата, но има два силно изразени пика единият е в периода на братенето месец октомври и вторият много по-голям пик е в периода на вретенене и наливане на зърното, месеците март-юни. Нуждите на пшеницата от фосфор са подобни на потребностите от сяра. Двата хранителни елемента се усвояват почти равномерно през цялата вегетация с лек пик по време на бурният пролетен растеж, месеците март-юни.

3.Износ на хранителни вещества от пшеницата макроелементи, мезоелементи и микроелементи.

Таблица 1. Износ на хранителни вещества в кг/т прибрано зърно 100 % сухо вещество.

Таблица 2.Износ на хранителни вещества при мека пшеница в г/т зърно.

4.Как да увеличим броят на листата и леторастите при пшеницата.

Броят на листата и леторастите/братята определя големината на растението и броят на класовете по време на жътва. Добивът на класове/зърна по време на жътва зависи от общият брой на развилите се леторасти и колко от тях ще оцелеят до този момент. Най-важните хранителни макро и мезо елементи за ранното развитие и оцеляване на леторастите са азот, фосфор и сяра, а от микроелементите - манган и цинк. Азота е най-важният хранителен елемент за получаване на висок добив от пшеницата. Правилното торене с азот ще даде на растенията възможност да образуват по-бързо повече и по-големи листа и леторасти. Недостига на азот намалява броят на потенциалните класове в растението. Оцеляването на леторастите/братята е свързано не само с общото количество на азотното торене, но и с времето и броят на приложенията. Когато посева има по-малкък от желаният брой братя, във фаза братене-вретенене се прилага по-голяма ранна норма на азотно торене (Zadoks 25-30), с цел да увеличим броят на стъблата и потенциалният брой на класовете при жътва. Това мероприятие не трябва да се прилага в посеви, където броят на братята е оптимален, защото ще доведе до прекомерен растеж на листата и стъблата и полягане на пшеницата. При оптимален брой на братята се прилагат по-ниски норми на ранно азотно торене. При късни сеитби, които правят на практика пшеницата пролетна култура, времето за растеж на братята и листата е много ограничено, затова ранното приложение на по-големи норми азот е критично за получаването на по-висок добив. Торовете YaraVera AMIDAS и YaraBela SULFAN имат удължено действие, което ни дава възможност за равномерно хранене на пшеницата с азот. Фосфорът се смята за вторият по значимост хранителен елемент влияещ върху общият растеж и добива от пшеница. След като пшеницата развие 2-3 листа резервите от семето вече са изчерпани и младите растения започват да разчитат за набавяне на фосфор на запасите в почвата. Фосфорът е необходим на растението, за да храни и развива корените, листата и леторастите. Това прави балансираното торене с фосфор много важно мероприятие за постигане на добив при пшеницата. Усвоимостта на фосфатите в почвата зависи от много фактори, като температура и рН на почвата, наличие на влага, съдържание на карбонати, олово и желязо. Доставянето на свежи фосфати на растението е много важно за ранният растеж на листата и братята. Недостига на фосфор води до намален брой братя и по-бавен растеж. Затова е много важно във фазата на ранно развитие (Zadoks GS 13-25) когато имаме бърз растеж на корените, братята и листата да сме осигурили достатъчно фосфати на пшеницата. Наличието на бързо усвоим фосфор до корените на младото растение се постига с приложение на стартиращи торове (YaraMila STARTER - микро-гранули и YaraVita TEPROSYN NP Zn) и с основно торене с бързоусвоими фосфорни торове, каквито са торовете YaraMila. Вторият важен етап за подсигуряване на фосфати на пшеницата е бързият пролетен растеж (Zadoks GS 25-30), ако почвата е бедна на фосфор или сме пропуснали по някакви причини есенното торене с комплексни торове, трябва да направим листно приложение на фосфорен тор (YaraVita ZEATREL) или да подхраним с бързо усвоим комплексен тор (YaraMila TRIPLE, YaraMila TIGER, YaraMila COMPLEX, YaraMila STAR и др.). В периода март-май се усвояват 70 % от фосфатите от пшеницата. Сярата е друг критичен хранителен елемент необходим на растенията за постигане на постоянен растеж на листата и братята. Градивните единици на  растежа на пшеницата са аминокиселини съдържащи сяра. Аминокиселините са  елементите, от които съставени протеините в растението. Сярата е трудно подвижна в растението. При недостиг на сяра първо страда новият растеж. Сярата е важна за постигане на висок добив от зърно при пшеницата. Това прави торенето със сяра много важно мероприятие. Торовете YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, YaraMila COMPLEX, YaraMila TIGER, YaraMila STAR, Yara GRAIN, Еста Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraTera KRISTALON лилав и YaraVita THIOTRAC 300 са подходящи за набавяне на сяра с почвено и листно торене. Магнезият е много важен за развитието на листата и леторастите на пшеницата. За правилно развитие на растението е необходима достатъчно енергия. Магнезият е нужен, за да могат растенията да уловят енергията на слънчевата светлина, да я преработят чрез фотосинтезата и да я ползват за своят растеж и за формирането на зърното. Без магнезий растенията няма да могат да произвеждат храна и живота на планетата земя ще бъде невъзможен. Магнезият участва в много метаболитни процеси в растението, важен е за фосфатният метаболизъм. Магнезият е необходим за делението на клетките и за формирането на протеини. Магнезият е носител на фосфора в растението и е важен растежа на корена. Подходящи торове за набавяне на магнезий са YaraMila COMPLEX, Еста Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita REXOLIN Mg 6, YaraVita GRAMITREL, YaraVita ZEATREL, YaraVita FRUTREL и YaraVita BRASSITREL PRO. Микроелементите манган, мед и цинк са много важни за добива от пшеница, защото увеличават броят на класовете, зърната и размера им. Те подобряват усвояването на другите хранителни елементи. Подходящ комбиниран продукт за листно приложение доставящ на растенията трита елемента е YaraVita GRAMITREL.

III.Как да подобрим качеството на пшеница.

Качеството на пшеницата е много важен фактор за цената на зърното. Често качеството на пшеницата се уточнява в предварителните договори за изкупуване и постигането на тези показатели (протеини, влага, глутен, отпускане на глутена, падащо число и др.) е много важно за фермерите и търговците на зърно. Показателите са важни за хлебопекарните качества на пшеницата и за хранителната и стойност, като фураж за животните. Програмите за торене на пшеницата влияят силно върху качествените показатели на зърното. Азота и калият са двата хранителни елемента, които влияят най-силно върху качеството на зърното. Азота е важен за съдържанието на протеини и скорбяла в зърното. Калият е важен за качеството на пшеницата, защото намалява броят на инфектираните и свити зърна в класа и полягането. Полягането влошава много показатели на зърното (падащо число, специфичното тегло и др.). Калият е важен за доброто презимуване на пшеницата, фотосинтезата, растежа на кореновата система и здравината на стъблото. Секундерните хранителни елементи сяра и магнезий и микроелемента цинк подобряват съдържанието на протеини и спицифичното тегло на зърното.

1.Увеличаване на количеството и качеството на протеина на зърното.

Двата показателя количество и качество на протеина, се влияят силно от съдържанието на сяра и азот в растението, през различните периоди на неговото развитие. Смята се, че високият добив намалява съдържанието на протеини в зърното. Много е важно да се оцени потенциалният добив, във фазата наливане на зърното. Когато управляваме качеството на протеина, е много важно, за да накараме пшеницата да произведеде протеин с високо молекулно тегло и дълги вериги на протеина - глутен. Протеините на глутена са - глиадин, глутенин, албумин и глобулин. Те дават на пшеницата уникалните качества за преработка и получаване на разнообразни продукти. Добрата практика на торене ни дава възможност да направим оптимално азотно хранене с допълнително азотно торене листно (YaraVita SAFE N 300) в момента, в който пшеницата продължава да натрупва протеини в зърното. Важно е да сме осигурили и достатъчно сярно хранене през вегетацията, за да не се превърне сярата в лимитиращият фактор на усвояването на азота. Баланса на азотното и сярното хранене на пшеницата е важен фактор за добива на качествено зърно. Азота е фундаментален компонент на аминокиселините. Аминокиселините са елементите изграждащи протеина на зърното. Управлението на азотното хранене е определящо за получаването на зърно с високо качество и съдържание на протеини. Съдържанието на протеини в зърното може да ни ориентира за това дали сме торили правилно с азот през вегетацията. Когато по икономически или други причини не доставим достатъчно азот на растенията, съдържанието на протеини пада с около 1 % на 5 кг/дка азот. Азотното торене е функция на планираният добив от зърно и желаното съдържание на протеини. За фуражното зърно оптималното съдържание на протеини е около 11 % (еквивалент на 1.9 % N). Зърното на пшеницата произведена за хлебопекарни нужди трябва да има поне 12 % протеини, но често изискванията са за повече от 13 % протеини. Храненето на хлебната пшеница изисква повече азот в сравнение с фуражната. Времето на приложение на азота също е много важно за управлението на добива и качеството. Ранното приложение на азот (Zadoks GS 25-32) влияе много по-силно върху количеството на добива, докато късното азотно торене (Zadoks GS 37-59) влияе силно на съдържанието на протеини. При недостиг на азот в листата и зърното е необходимо да се направи листно торене с азот и в по-късна фаза (Zadoks GS 70). Сярата е основна градивна единица на протеините и затова е важна за количеството и качеството им. Сярата участва в изграждането на аминокиселините цистеин, метионин, треонин и лизин определящи хлебопекарните и хранителните качества на пшеницата. Микроелементите цинк, мед и манган играят много важна роля за много процеси в растението включително азотният метаболизъм. Подобряването на азотният метаболизъм увеличава съдържанието на азот, а от тук и на протеини в зърното.

2.Подобряване на падащото число.

Падащото число е измерване на съдържанието на специфични ензими - алфа амилаза. Този ензим атакува молекулите на скорбялата, като ги разбива на захари. Тези захари произвеждат газ, който оформя мехурчетата в хлебните продукти. Добрият хляб е характерен с наличието на такива мехурчета и те са показател за качество. Но нивата на алфа амилазата не трябва да са твърде високи, защото те водят до твърде голяма лепкавост на тестото. Високото падащо число означава ниска активност на алфа амилаза и добър протеин за хлебопекарни качества. Добро падащо число се получава при равномерно узряване на пшеницата. Ако зреенето е неравномерно или забавено в резултат на стрес или полягане падащото число на пшеницата пада. Оптимални нива на торене, достатъчно хранене с калий и калций за здрави стъбла, корени и по-добра устойчивост на стрес, болести и неприятели. Управление на азотното торене на базата на почвени и листни анализи. Адекватното хранене с калий е много важно за постигането на висок добив от добре наляти зърна с високо падащо число. Недостига на калий води до преждевременно узряване, празни места в класовете, спарушени и дребни зърна с ниско тегло.

3.Подобряване на показателя относително тегло на пшеницата.

Показателя относително число се измерва в кг/хектолитър и е индикация за плътността на зърното. Много пазари изискват зърно със специфични характеристики. Например много мелници изискват зърно с относително тегло минимум 76 кг/хектолитър зърно, а производители на фуражи с минимална стойност 72 кг/хектолитър. Специфичното тегло много зависи от сортовите особености на пшеницата, но лошото хранене на растенията може да намали относителното тегло на пшеницата. Превишаването на нормата на азотното торене може да доведе до полягане, което влошава показателите на зърното. Покълване на зърното заради климатични условия също влошава показателя. Калият подобрява рузистентността на абиотичен и биотичен стрес и засилва устойчивостта на полягане. Доброто калиево торене е необходимост за получаване на качествена пшеница. При нужда може да се направи и едно по-късно калиево подхранване.

4.Увеличаване на скорбялата в пшеницата за производство на спирт и биоетанол.

Има сортове селектирани специално за тези нужди. Не трябва да се закъснява с жътвата, защото нивото на скорбялата пада. Азотното съдържание влияе директно върху съдържанието на скорбяла в зърното, ниското съдържание на протеини/азот е показател за високо съдържание на скорбяла в зърното. Азота трябва да се прилага рано през сезона за висок добив и да не се прави късно азотно торене, за да се намали съдържанието на протеини.

IV.Как да получим по-здрава пшеница.

Хранителните вещества и торенето са свързани с увеличаване на добива и качеството, защото недостига на хранителни елементи води до ограничаване на вегетативният и генеративният растеж. Но хранителните вещества могат да помогнат на пшеницата да се предпази или излекува по-лесно от болести и неприятели. Добрата и балансирана програма за торене прави клетката стабилна, еластична и устойчива. Хранителни елементи, като азот, калий, калций, манган, цинк, мед и молибден, влияят на здравето на пшеницата. Калият, калцият, медта, мангана и цинка намаляват нападението и пораженията от нематоди, болести и неприятели. Сярата подпомага растенията да преодолеят натравяне с тежки метали и нападението от болести. Предозирането или излишъкът на азот може да доведат до чувствителност на растенията на болести и неприятели. Азота трябва да се балансира с калиево торене. При недостиг на двата елемента растенията стават по-дребни и недоразвити, податливи на стрес от засушаване, измръзване и преовлажняване. При недостиг на хранителни елементи процеса на възстановяване от неблагоприятните условия е по-дълъг. В периода на възстановяване растенията са по-чувствителни на болести, резултата е по-нисък добив и качество. Когато торенето с азот и калий не е добре балансирано, в растенията се натрупват повече непреработени азотни съединения и захари, те привличат насекоми и неприятели по растенията и са добра храна за болестите като маните. При недостиг на калий, калций и микроелементи клетъчните стени стават тънки и нееластични с по-малка устойчивост на проникване от неприятели и болести. При дългогодишни изследвания е било доказано, че при балансирано азотно/калиево торене нападението от болести и неприятели се намалява със 70 %. Недостига на калий увеличава нападението от нематоди и ръжди. Цинка намалява нападението от Rhizoctonia cerealis. Недостига на мед води до повишено нападение от мораво рогче. Мангана подобрява устойчивостта на пшеницата на много болести. Мангана инхибира растежа на хифите на гъбите, като брашнеста мана и други. Мангана участва в производството на лигнини и суберин, което прави клетките по-устойчиви на инфекция. Мангана намалява повредите от снежна плесен.

V.Ефективно ползване на водата от пшеницата.

Здрава бързо растяща пшенична култура правилно и балансирано наторена ползва по-ефективно водата и дава по-висок и качествен добив. Нашите препоръки за торене на базата на нашите знания и опит включително тези в този сайт оптимизират ползването на водата от пшеницата. Корените се развиват по-добре и обхващат по-голяма площ, растенията покриват добре площта задушават плевелите, намаляват дренажа на вода и директното изпаряване на вода от почвата. Растенията транспирират вода само за хранене и формиране на добив. Калият подобрява регулирането на тургора на растенията чрез осмотичната си функция. Азота участва във вътрешното регулиране на хормоните и рН на ксилема. Азота и калият са важни за ефективното, оптимално регулиране и контрол на усвояването на въглеродният двуокис и изпарението на вода през устицата. Чрез индивидуална програма за торене направена специално за вас от нашите специалисти, вие ще си осигурите ефективно използване на всеки мм дъжд.

VI.Хранене на пшеницата.

1.Азот. Пшеницата е много чувствителна на недостиг на азот и реагира много силно на азотно торене. Най-важната роля на азота в растението е участието му в структурата на протеините. Протеините са основната градивна единица на протоплазмата на клетките, а клетките изграждат растителния организъм. Без протеини растенията увяхват и умират. Азота участва и в хлорофила, зеленото багрило в листата нужно за фотосинтезата. Хлорофила помага на растенията да превърнат слънчевата енергия в енергия за развитието си, като произвеждат от вода и въглероден двуокис въглехидрати. Затова доброто азотно хранене и торене определя количеството на образуваните протеини, протоплазма и хлорофил в растението. Азота влияе върху размера на клетките, количеството и размера на листата и фотосинтезната активност. Азота участва и в протеините образуващи ензими, те участват в много биохимични реакции, на които се базира животът. Азота участва и в енергийният трансфер като съставка на АТФ (аденозин трифосфат). АТФ позволява на клетките да консервират и да ползват енергията освободена при метаболизма. Азота е съставка на нуклеиновите киселини, като ДНК, които позволяват на клетките да растат и да се размножават. Растенията, които се хранят с достатъчно азот имат бърз, ефективен (икономичен) растеж и са тъмно зелени на цвят. Стимулира се развитието на стъблата и листата. При недостиг на азот растенията стават по-бледо зелени, с по-малко братя,   Растенията усвояват азота основно в нитратна форма (NO3-) и по-рядко в амониева (NH4+). Здравите растения съдържат 3-4 % азот в надземната си маса. При недостиг на азот най-старите листа пожълтяват с оранжеви отсенъци. Растенията стават по-дребни и бледи. Добива силно пада. Излишъкът на азот води до прекомерно вегетативно развитие на пшеницата, увеличава се полягането, узряването се забавя и се увеличава чувствителността на болести, като септория, ръжди и брашнеста мана. Пшеницата става по-привлекателна за смучещи неприятели. Азотното торене трябва задължително да се балансира с торене с фосфор, калий и други хранителни елементи. Нормата на торене с азот е 6-25 кг/дка. Най-добре е да се тори с азот 3 пъти през вегетацията на пшеницата. Първото азотно торене с комплексният тор предсеитбено (3 кг/дка) и две подхранвания, първото подхранване (12 кг/дка) в началото на фазата на интензивен растеж през пролетта и второто подхранване по време на наливане на зърното (3-5 кг/дка). Може да бъде направено и едно допълнително 4-то приложение на азот в начало на вретенене (4-6 кг/дка). Подходящи торове са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, YaraLiva NITRABOR, YaraLiva TROPICOTE, YaraVita SAFE N 300, YaraVera UREA, YaraLiva CALCINIT и KRISTALON син.

2.Фосфор. След азота фосфорът е вторият по значимост хранителен елемент за пшеницата. Фосфорът е жизнено важен за развитието на пшеницата още от развитието на младото растение до зреенето. Фосфорът стимулира равномерното поникване и развитие на пшеницата. Фосфорът прави растението по-здраво и подпомага успешното презимуване на пшеницата. Фосфора е важен за формирането на цветовете, семената и качеството на зърното. Фосфорът   стимулира едновременното изкласяване и равномерното узряване на класовете на пшеницата. Фосфорът прави стъблото на пшеницата по-здраво и растението по-устойчиво на болести. Фосфорът е компонент на нуклеиновите киселини, които регулират синтеза на протеини. Фосфорът е компонент на ДНК, генетичната единица за съхранение на паметта на клетката и на РНК единицата която чете генетичният код в ДНК за да изгради потеините и други важни съединения в растението, добива на пшеницата и генетичният трансфер. Стурктурите на ДНК и РНК са свързани с фосфорни връзки. Фосфорът е важен за делението на клетките и развитието на новите тъкани. Фосфорът е нужен и за енергийният трансфер в растението. Фосфорът е жизнено важен компонент на АТФ (аденозин трифосфат), който се образува при фотосинтезата. Торенето с фосфор стимулира растежа на корените, братенето, подобрява устойчивостта на ниски температури (презимуването) и ускорява зреенето. Фосфорът играе роля във фотосинтезата и дишането. Растенията с недостиг на фосфор често са по-дребни и имат тъмно синьо-зелен цвят. При натрупване на захари се появява антоцианово оцветяване. Най-често тази повреда се вижда рано през пролетта при по-студени и бедни на фосфор почви, по най-старите листа се появява червено-пурпурно оцветяване. Понякога има и скрит недостиг на фосфор при него признака на недостиг е пониженият добив. Растението усвоява фосфора във формата на фосфати. При кисело рН на почвата по-малко от 6.0, фосфорът се намира предимно в моновалентна форма H2PO4- и в много по-малки количества като H3PO4 и HPO4 2-. Фосфорът се усвоява най-добре в почви с рН 5.0-6.0. С фосфор се тори еднократно предсеитбено, при нужда от допълнително торене по време на интензивният пролетен растеж може да се приложи листно торене с YaraVita ZEATREL или да се подхрани в подходящ продукт от серията YaraMila (ЯраМила). Нормата на торене с фосфор е 5-10 кг/дка (P2O5). При много кисели и силно алкални почви усвоимостта на фосфора пада. Подходящи торове са YaraMila TRIPLE, YaraMila COMPLEX, Yara POWER, YaraMila STAR, Yara GRAIN, YaraMila STARTER-микро-гранули, YaraVita TEPROSYN NP Zn, YaraVita ZEATREL, YaraVita FRUTREL, YaraVita UNIVERSAL BIO, YaraTera KRISTA MAP, YaraTera KRISTA MKP и YaraTera KRISTALON жълт.

3.Калий. След азота пшеницата извлича най-много калий нужен за нейният растеж и формирането на добива. Калият е много важен за водният баланс на пшеницата. Нормата на торене с калий е 2.5-15.0 кг/дка (K2O). Оптималното усвояване на калий става при рН на почвата 6.0-7.0. Почвената влага е много важна за усвояването на калият. Растенията усвояват калият в йонна форма (K+). Калият е много важен за предпазването на растенията от болести, калият прави клетъчните стени по дебели, което пречи на патогените да проникнат в растението след силни дъждове, задържане на вода в почвата и други стресови за растенията условия. Калият подобрява устойчивостта на ниски температури през зимата на пшеницата. Калият подобрява качеството на зърното и намалява броят на повредените и спарушени зърна. Калият участва в 60 ензимни системи, които регулират растежа. Отварянето и затварянето на устицата е свързано с концентрацията на калият в клетките обграждащи устицата. При недостиг на калий устицата се отварят само частично и се затварят много бавно. Калият е жизнено важен за фотосинтезата. При недостиг на калий интензитета на фотосинтезата намалява, а интензитета на дишането се увеличава. така намалява снабдяването на растението с въглехидрати. Въглехидратите осигуряват енергия за растежа на растенията. Калият е важен хранителен елемент за пшеницата и се намира във високи концентрации в меристемните тъкани и във флоема. Когато количеството на калият не е достатъчно, в тъканите на растенията, азотният метаболизъм се нарушава, получава се диспропорция между формите на азота в растението, в тъканите се натрупват токсични количества аминокиселини (агматин, N-карбамоил путресцин и други) и амониеви йони. При недостиг на калий по краищата и върховете на листата се появява некроза. Растенията изсъхват много по-бързо при засушаване и полягат повече. Подходящи торове са YaraMila TRIPLE, YaraMila COMPLEX, YaraMila PANTHER, Yara POWER, YaraVita ZEATREL, YaraVita UNIVERSAL BIO, YaraTera KRISTA K, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTALON кафяв, YaraTera KRISTALON оранжев, YaraTera KRISTALON червен и YaraTera KRISTALON бял.

4.Магнезий. Когато отглеждаме пшеницата при рН по-ниско от 6, често се появява недостиг на магнезий. Магнезият участва в много метаболитни процеси в растението. растенията усвояват магнезият в йонна форма Mg 2+. Пшеницата има нужда от магнезий, за да улови слънчевата енергия чрез фотосинтезата. Магнезият е градивна единица на хлорофила, всяка хлорофилна молекула съдържа 6.7 % магнезий. Магнезият е носител на фосфора в растението. Магнезият е необходим за делението на клетките и формирането на протеини. Магнезият е необходим за фосфатният метабилозъм, дишането и активирането на много ензими. При недостиг на магнезий се появява хлоротично жълто напетняване по по-старите листа, което по-късно некротира. Нормата на торене с магнезий е 2-3 (Mg). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita REXOLIN Mg 6, YaraVita ZEATREL, YaraVita GRAMITREL, YaraVita FRUTREL и YaraVita BRASSITREL PRO.

5.Калций. Калцият подобрява структурата на почвата. В почвата калцият заменя водородният йон (Н+) от повърхността на почвените частици и така калциевото торене намалява почвената киселинност. Тъй като калцият е положително зареден йон, той се адсорбира в почвата, по повърхността на глинените и органичните частици, защото те са отрицателно заредени. Позитивно заредените йони адсорбирани от почвените частици се наричат обменни йони, защото те могат да се разменят с други йони налични в почвеният разтвор. Почвените анализи определят не общият калций в почвата, а обменният, защото само тази форма е усвоима за растенията. Калцият е жизнено важен за почвените микроорганизми, които превръщат растителните остатъци в органично вещество и така освобождават хранителни вещества за пшеницата. Калцият подобрява почвената структура и водозадържащата способност на почвата. Калцият заедно с магнезият и калият неутрализира органичните киселини, които се формират по време на клетъчният метаболизъм в растението. Калцият подобрява абсорбцията на други хранителни елементи от корените и транспорта им в растението. Калцият активира ензимни системи регулиращи растежа на пшеницата. Калцият участва в много ензимни и хормонални процеси в растението. Подпомага превръщането на нитратният азот във форми необходими за синтеза на протеини. Калцият е необходим за формирането и делението на клетките. Калцият чрез съединението калциев пектат, заздравява клетъчната стена, дава и еластичност и стабилност. Много патогенни бактерии и гъби секретират ензими, които разделят клетъчната стена, здравите клетъчни стени дават по-голям отпор на болестите. Калцият прави растенията по-устойчиви на стрес, болести и неприятели. Калцият предпазва растението от топлинен стрес, подобрява функцията на устицата и участва във формирането на предпазващи растението протеини резултата от топлинния стрес (растителни протеини на топлинният шок). В кисели почви растенията страдат от недостиг на калций. Калцият и фосфорът в почвата правят неразтворими съединения, което ги прави неусвоими за растенията. Калцият, магнезият и калият в почвата са в конкурентни взаимоотношения. Растенията усвояват калцият чрез корените по пасивен път и не губят енергия в процеса. Калцият се придвижва в растението основно по ксилема с водният поток. Затова усвояването на калцият е свързано със нивото на транспирация в растението. Условия с висока влажност, студено време и ниска транспирация може да доведат до недостиг на калций. Засоляването също може да доведе до недостиг на калций в растението. Придвижването на калцият в растението е ограничено дефицита на калций се появява първо по най-младите листа, като деформиране, наптняване и некроза на върховете и краищата на листата. Корените спират или намаляват растежа си и може да станат тъмни на цвят. При тежък недостиг на калций растежните точки умират. Подходящи торове са YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva NITRABOR, YaraBela SULFAN, YaraVita STOPIT, YaraVita FRUTREL, YaraLiva CALCINIT и Yara Vita REXOLIN Ca 10.

7.Сяра. Сярата е час от всяка жива клетка. Сярата е необходима за синтеза на амино киселините цистеин и метионин и протеините. Сярата е важна за фотосинтезата и за устойчивостта на растенията на ниски температури. За преодоляване на нападение от болести и натравяне с тежки метали. Сярата е важна за азотният метаболизъм, процесите на нитрат-редуктазата, за превръщането на нитратният азот в амино киселини. Сярата е необходима за синтеза на витамини. Растенията усвояват сярата като сулфати (SO4 2-). Повечето сяра в почвата е свързана в органичните съединения и неусвоима за растенията. Почвените бактерии превръщат сярата от органичните вещества в сулфати. Сулфатите са подвижни в почвата като нитратите. При обилни дъждове лесно се измиват в длъбочина. При интензивни култури торенето със сяра е наложително за постигане на висок добив и качество. При недостиг на сяра се появява хомогенно изсветляване и пожълтяване на най-младите листа. При недостиг на сяра целите растения изглеждат по-светли, тънки и дребни. Нормата на торене със сяра е 2-3 кг/дка (S). Подходящи торове са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita THIOTRAC 300 и YaraTera KRISTALON лилав.

8.Цинк. Цинка е много важен за производството на пшеница. Цинка е лимитиращият фактор на добива от пшеница при недостиг. Много почви в България са с недостиг на цинк. При рН над 7.0 често се появява недостиг на цинк. Растенията усвояват цинка в йонна форма Zn 2+. Цинка е необходим за  нормалният растеж и репродукция на растенията. Цинка участва в много ензими и биохимични процеси в растението. Цинка е необходим за въглехидратният метаболизъм, както при фотосинтезата, така и за превръщането на захарите в скорбяла. Цинка участва в метаболизма на протеините, растежният регулатор ауксин, формирането на полена, интегритета на клетъчните мембрани, устойчивостта на инфекции от определени патогени и неприятели.  При недостиг на цинк при пшеницата растенията стават по-ниски, а листата по-дребни. При недостиг на цинк симптомите се появяват първо по най-младите или средните листа. По листата се появяват хлоротични или некротични ивици с бял/кафяв цвят успоредно на централният проводящ съд, често краищата на листата остават зелени. При сериозен недостиг на цинк некротичните петна се разпростират по листата. Често средната част на листата се пречупва и растенията придобиват увяхнал вид. Листата може да се завият чашевидно надолу. Подходящи торове са YaraVita ZINTRAC 700, YaraVita ZEATREL, YaraVita GRAMITREL, YaraVita REXOLIN Zn 15, YaraVita TEPROSYN NP Zn, YaraMila STARTER-микро-гранули и ЮСБ 20-20.

9.Манган.

Манганът е важен хранителен елемент, който участва в много физиологични процеси процеси като фотосинтезата. Мангана е важен за синтеза на лигнин и фитоалексини. Мангана е нужен за пероксидазният ензим, който генерира водороден прекис. Водородният прекис е нужен за стабилизирането на клетъчната стена и е токсичен за много патогени. Водородният прекис в растението играе ролята на фунгицид.  Манганът е важен за образуването на восъчният налеп по листата, стъблата и класовете на растенията. При недостиг на манган се нарушава производството на восъчен налеп по растенията, което повишава неефективната транспирация, улеснява нападението от неприятели и болести. Недостигът на манган се проявява най-често на алкални почви, с рН над 7.0, почви с високо съдържание на органично вещество, леки и песъчливи почви. Недостигът на манган се влошава при много влажни и студени почви. При недостиг на манган пада производството на сухо вещество от растението и добива намалява. Липсата на манган води до по-голяма чувствителност на болести, неприятели, засушаване и топлинен стрес. Стреса предизвикан от неблагоприятните фактори на околната среда води до оксидативен стрес. Мангана участва в ензима супероксид дисмутаза, който отговаря за детоксикацията на растението от деструктивните свободни радикали. Особено силно се забелязва недостига на манган по повишеното нападение на корена на пшеницата  от патогени и неприятели обитаващи почвата. Мангана участва в изграждането на лигнина, а той е бариера за нападението от болести и неприятели на растението. При недостиг на манган се появява междужилкова ивичеста хлороза по най-младите листа, но хлорозата е прекъсната на сектори и не върви непрекъснато по дължината на целият лист. Целите растения изглеждат по-бледи на цвят от нормалното. По по-старите листа се появяват сиво-бели некротични петна. Подходящи торове са YaraVita GRAMITREL, YaraVita BRASSITREL PRO, YaraVita MANTRAC PRO и YaraVita REXOLIN Mn 13.

10.Мед.

Добива и здравният статус на пшеницата се влияе много силно от храненето с мед. Медта е компонент на протеините, които изграждат ензимите регулиращи много биохимични процеси в растението. Растенията не могат да растат без наличието на тези специфични ензими. Медта е нужна за формирането и растежа на зърното в класа на пшеницата. Медта участва в изграждането на хлорофила и е важна за фотосинтезата. Инфектирането с мораво рогче и много други заболявания по пшеницата изчезват при добро торене с мед. Недостига на мед забавя или намалява формирането на скорбяла във фазата на наливане на зърното, това води до натрупване на разтворими въглехидрати в растението, което прави пшеницата чувствителна на нападение от заболявания по стъблото и класа. Нормата на торене листно с мед е 25-50 г/дка (Cu). Недостига на мед се появява по-често на почви с алкално рН над 7.0, високо съдържание на органично вещество и на измити леки и песъчливи почви. Недостига на мед при пшеницата се проявява като завиване на листата, побеляване на върховете, които по-късно може да се нацепят по дължина. Побеляване на класовете и празни класове. Често повредите от недостиг на мед се бъркат с повреди от измръзване и хербициди. Целите растения стават по-светло зелени или жълти. При недостиг на мед се появява заболяването меланоза, от което потъмняват стъблата и класовете. Зърната стават леки и спарушени. При много сериозен недостиг на мед пшеницата може да загине още във фазата на братене или да завърши развитието си без да образува класове. Медта е в конкурентни взаимоотношения с фосфора, желязото, цинка, алуминият и мангана. Листата на растенията стават кафеникави на цвят. Подходящи торове са YaraVita GRAMITREL, YaraVita COPTRAC 500, YaraVita REXOLIN Cu 15, Колосал и ЮСБ 20-20.

10.Молибден

На много кисели почви може да се появи и необходимост от приложение на молибден. При рН над 6.5 не е необходимо приложение на молибден при пшеницата, дори може да доведе до токсичност. Недостиг на молибден може да се появи на кисели почви с рН под 5.5 и на много леки песъчливи почви, с високо съдържание на желязо и алуминий. При кисело рН молибдена се фиксира от свободните Fe(OH)3, Al(OH)3 и Fe2O3. Молибдена е по-разтворим и достъпен за растенията в своята анионна форма (MoO4-). В кисели почви аниона се адсорбира от почвените окиси. Молибдена е необходим за азотният метаболизъм в растенията, за предпазване от някой болести и неприятели и за опрашването на цветовете. Молибдена участва в превръщането на нитратите в аминокиселини в растението и за превръщането на неорганичният фосфор в органичен в растението. Молибдена участва в ензимите нитрат редуктаза и нитрогеназа. Адекватното хранене на растенията с молибден намалява нивата на непреработените нитрати и нитрити в тъканите на растението. Молибдена участва в редукционните и окислителните реакции в растенията. Молибдена е съставка на органичният комплекс птерин, наречен молибденов ко-фактор. Молибдена се придвижва по ксилема и по флоема в растението. Най-високо е съдържанието на молибден в старите листа, защото там молибдена се свързва със сяра съдържащите амино групи, захари и полихидроксиди. При добро азотно хранене растенията преодоляват недостига на молибден, но по-старите листа остават бледи. При недостиг на молибден в началното им развитие младите растенията изглеждат бледи и слаби. По средните листа се появяват некротични петна и жълтеникави ивици. При високо азотно торене върховете на листата повяхват. При тежък недостиг на молибден  класовете стават бели, зърната са спарушени и узряването се забавя. Ефективните мероприятия за преодоляване на недостига на молибден са третиране на семената и листно торене. Растенията абсорбират молибдена като молибдат. Подходящи торове са YaraVita MOLYTRAC 250, YaraVita BRASSITREL PRO и YaraVita TENSO Cocktail.

11. За преодоляване на абиотичен и биотичен стрес за по-добро вкореняване и по-добро усвояване на минералните хранителни вещества подходящи торове са YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Интенс, Кънтент и ЮСБ 20-20.

VII.Произход, разпространение, характеристики, хранителна стойност и изисквания към почвено-климатичните условия на пшеницата.

Пшеницата е древна култура позната на хората от приблизително 20 000 години, още от времето на Неолита. Смята се, че произходът на пшеницата е от Близкият Изток, долината на реката Ефрат, сега в територията на Ирак. Пшеницата е най-важната земеделска култура в света. Площите с пшеница в света са 2 400 милиона декара. От тези площи 95 % се засяват с мека пшеница (Triticum aestivum) и останалите 5 % с твърда пшеница (Triticum durum). Най-големите производители на пшеница в света са Китай, Индия, САЩ, Франция, Русия, Австралия, Канада, Пакистан, Германия, Украйна, Турция, Иран, Казахстан, Великобритания, Полша, Египет, Аржентина, Испания, Румъния, Италия, Мароко, Узбекистан, Бразилия, Афганистан и България. Средният добив от зърно от пшеница в света варира от 120 до 850 кг/дка. Максималните добиви от зърно са 1200-1500 кг/дка. Пшеницата може да се отглежда на почти всички видове почви, но за доброто и развитие и висок добив е нужна плодородна почва, с добра структура и порьозна подпочва за развитие на дълбока коренова система. Най-добра почвена реакция за пшеницата е леко кисела до неутрална (рН 6.0-7.0). С подходящо торене пшеницата може да се отглежда успешно и на алкални и карбонатни почви. За успешно отглеждане на пшеницата на карбонатни, алкални почви са нужни достатъчно дъждове. Количеството на дъждовете на трябва да е ограничено и трябва да е равномерно разпределено във времето. Различните сортове пшеница имат различна степен на устойчивост на засоляване, някой сортове са много толерантни, докато други са изключително чувствителни. На засолени терени трябва да се районират устойчиви сортове пшеница. Пшеницата може да бъде устойчива на много ниски температури, когато е покрита със сняг. Непокрита със сняг пшеница може да издържи до минус 18 градуса Целзий, в някой случаи и до минус 30 градуса Целзий, ако е предварително закалена от умерено ниски температури през есента. Риска от измръзване е голям при топла есен и рязко падане на температурите, тогава растенията са неподготвени и изнежени. Различните сортове пшеница имат различна устойчивост на ниски температури. Пшеницата се ползва за производството на храни за хората (хляб, бисквити, печива, паста, булгур, пица и други), спирт, горива, плоскости, хартия, заместител на млякото, в козметиката, в медицината, пластмаси, въглища, лепило, мастила, декорации и други. Пшеницата е най-важната храна за хората, тя изхранва голяма част от човечеството. Пшеницата осигурява 1/5 от калориите необходими на човечеството. Храни произведени от пълнозърнеста пшеница съдържат фитонутриенти, фибри, антиоксиданти, витамини от групата В и минерали (калций, фосфор, магнезий, мед, манган, цинк и желязо). Консумацията на пълнозърнести храни ни помага да поддържаме оптимално тегло, предпазва ни от метаболитен синдром, намалява риска от диабет, намалява хроничните възпаления, подобрява състоянието на храносмилателната и сърдечно-съдовата система, намалява риска от някой видове ракови заболявания и астма.

VIII.Разлики между твърдата и меката пшеница.

Борсовата цена на твърдата пшеница е по-висока от тази на меката пшеница. Големи производители на твърда пшеница Triticum durum са страните от Северна Африка, Средиземноморието (Турция, Франция, Италия, Гърция, Испания и др.), Германия, Австрия, Великобритания, Русия, Аржентина и Северна Америка.

Добивът от твърда пшеница е средно с около 10 % по-нисък от този на меката пшеница. Отделните зърна на твърдата пшеница са 7-10 % по-големи и 10-12 % по-тежки от тези на меката пшеница. Добивът от есенна твърда пшеница е по-висок от този от пролетната твърда пшеница. Твърдата пшеница предпочита богати добре дренирани почви с добра влагозадържаща способност. В Европа времето за сеитба на есенна твърда пшеница е месец октомври, а за пролетна от средата на февруари до средата на март. Жътвите обикновенно са от средата на юли до средата на август. За постигане на по-висок добив и по-висок процент на протеини твърдата пшеница изисква по-високо азотно торене в сравнение с меката пшеница. Изискванията към твърдата пшеница са за протеин над 14 %, докато за меката пшеница протеините трябва да са над 12 %. За постигане на висок добив и по-висок процент на протеините, нормата на торене на твърдата пшеница е 18-24 кг/дка азот (N).

Средно статистически твърдата пшеница съдържа повече триптофан и мокър глутен от меката пшеница. Качествата на брашното за приготвяне на различни продукти се определят от съдържанието на протеини в него. Узрялото зърно на пшеницата съдържа от 8 до 20 % протеини. Албумините и глобулините в ендосперма на пшеницата заемат около 20-25 % от общият протеин. От хранителна гледна точка албумините и глобулините (не глутени) имат много добър баланс на аминокиселините. Много от тези протеини са ензими участващи в метаболитни процеси. Някой протеини от групата на трипсина и инхибиторите на алфа-амилазата играят ролята на защитни вещества на растението от патогени. Но същите тези вещества предизвикват алергии при хората, като астмата при децата. Пшеницата е уникална сред храните защото съдържа протеинов комплекс наречен - глутен. Глутена е нужен, за да може брашното да се превърне в тесто и печива.  Глутена се състои от мономерични глиадини и полимерични глутеини. Глиадините и глутеините са основният протеин в зърното 75-85 % от протеините, със съотношение 1:1 при меката пшеница. Те са богати на аспарагин, глутамин, аргинин и пролин, но са с ниско съдържание на триптофан, метионин и лизин.

Меката пшеница има по-високо съдържание на желязо, калий, манган и цинк и по-ниско на калций в сравнение с твърдата пшеница