РАПИЦА

*Това е примерна схема за торене на рапица. За конкретна препоръка съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти.

Маслодайната рапица е растение с високи хранителни потребности, правещи нейното отглеждане икономически невъзможно без подходящи хранителни вещества. Рапицата акумулира повече азот, фосфор, калий и сяра от пшеницата. Една от най-често срещаните грешки е прилагането на големи количества азот през есента. Препоръчително е да се използват оптимални количества азот, балансирани с фосфор и калий, за да може рапицата да достигне до зимата в идеалната фаза за презимуване. Доброто развитие на рапицата преди зимата е основа за висок и стабилен добив. Рапицата трябва да развие силен и дълбок основен корен, с шийка около 8 мм. и 8-10 листа, Калият е много важен за осигуряването на устойчивостта на рапицата през зимата. Фосфорът спомага за развитието на кореновата система и залагането на цветовете. Рапицата се нуждае още от достатъчно количества сяра, магнезий, бор, молибден и манган. Борът е важен за общото развитие на културата, презимуването и устойчивостта на болести. При недостиг на бор може да пропадне целият добив. Симптомите на борният дефицит са кухи корени и стъбла, стъблата са удебелени с пукнатини, забавен растеж и вджуджаване, по-малко цветове, шушулки и по-нисък добив. При недостиг на манган цъфтежа се забавя, намалява се образуването на шушулки, намалява се масленото съдържание, това води до падане на добива и качеството. При липса на молибден намалява броят на разклоненията и шушулките на растение, пада количеството на семената и средното им тегло, а от тук пада добива и качеството. При сериозен дефицит на цинк не се образуват цветове или шушулки, добива или е намален или липсва изобщо. Основното торене на рапицата с YaraMila COMPLEX  увеличава количеството на произведеният нектар от растенията, което привлича пчелите и подобрява опрашването на цветовете и повишава добива.

II.Хранене на рапицата.

Всеки хранителен елемент има важно значение за храненето на рапицата. За торенето на рапицата може да се ползват стартиращи торове, но трябва да се внимава да не се превишават нормите 1.4 кг/дка P2O5 и 0.5 кг/дка N. Нормата на торене е 3 кг/дка YaraMila STARTER - микро-гранули.

1.Азот.

Азота подобрява общото развите на рапицата и добива. Азота е много важен за производството на хлорофила и фотосинтезата. Азота е нужен за синтеза на аминокиселини, протеини и витамини в растението. Недостига на азот при рапицата води до намален растеж, по-дребни листа, бледо зелени или жълтеникави листа. Посева изглежда по-рядък от нормалното. Цъфтежа намалява. По най-старите листа се появава оранжево-жълти отенъци. Повредите започват ранна пролет/есен. Късните симптоми са по-дребни шушулки. Недостига на азот се влошава от ниско, високо рН на почвата, песъчливи, леки почви, с ниско съдържание на органично вещество, засушаване и преовлажняване, наличие на повече неминерализирани растителни остатъци и бързо растяща култура. За производството на 100 кг семена рапицата извлича 6 кг азот. Нормата на торене с азот за един сезон е 8-24 кг/дка (N). Най-много азот се усвоява от рапицата от фаза удължаване на стъблото до края на цъфтеж. Азота се внася двукратно или трикратно. През есента 3-5 кг/дка и останалото количество края на зимата, началото на пролетта. Подходящи торове са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, YaraLiva NITRABOR, YaraLiva TROPICOTE, YaraVita SAFE N 300, YaraVita THIOTRAC 300, YaraVera UREA foliar, YaraLiva CALCINIT, YaraTera KRISTALON син и YaraTera KRISTALON специален.

2.Фосфор.

Фосфорът подобрява развитието на културата, вкореняването, цъфтежа, устойчивостта на ниски температури, презимуването, ранозрелостта, дружното узряване и добива. Фосфорът подобрява образуването на зърно, устойчивостта на болести и здравината на стъблото. Фосфорът е структурна единица на ДНК и РНК. Фосфорът е важен за развитието на нови клетки и тъкани и за синтеза на протеини в растението. Фосфорът е необходима за улавянето, преработката и транспорта на преработената чрез фотосинтезата слънчева енергия (АТФ). Фосфорът е необходим за фотосинтезата и за преработката на захарите и скорбялата в растението. При недостиг на фосфор листа на рапицата стават тъмно зелени, а по най-старите листа се появява червено-пурпурно оцветяване. Симптомите се появяват още в ранните етапи от развитието на културата есента. Стъблата стават тънки, разклоненията са малко на брой, листата са дреби и тънки. Корените са слабо развити.  най-силно страдат растения в компактирани, лошо обработени почви, с лоша аерация и при технологии с минимални обработки. Недостига на фосфор се влошава в кисели и силно алкални почви, карбонатни почви, с ниско съдържание на органично вещество, студени и влажни условия, уплътнени почви, растения със слабо развита или повредена от болести и неприятели коренова система, почви бедни на фосфор и богати на желязо. Нормата на торене с фосфор е 4-16 кг/дка (P2O5). Рапицата има нужда 30-60 % по-малко фосфорно торене в сравнение с пшеницата. Подходящи торове са YaraMila TRIPLE, YaraMila COMPLEX, Yara POWER, YaraMila TIGER, YaraMila STAR, Yara GRAIN, YaraMila STARTER - микро-гранули, YaraVita TEPROSYN NP Zn, YaraVita FRUTREL, YaraVita ZEATREL, YaraVita UNIVERSAL BIO, YaraTera KRISTALON жълт, YaraTera KRISTA MAP и YaraTera KRISTA MKP.

3.Калий.

Рапицата е калиеволюбива култура. Калият е необходим за доброто развитие на културата, високият добив, доброто качество и подобрява устойчивостта на абиотичен и биотичен стрес (засушаване, студ, болести и други). Калият е важен за поддържането на тургора в растенията, за управлението на устицата (отваряне и затваряне), дишането, транспорта на въглехидрати и скорбяла, за фотосинтезата, здравината на стъблото и усточивостта на стрес (топлинен стрeс и други). Калият е нужен за синтеза на протеини и скорбяла в растението и за активиране на ензими свързани с растежа. Калият прави растенията по-толерантни на болести и неприятели (нематоди и други). Калият е важен за синтеза на целулоза и намалява полягането на рапицата. Скритият недостиг на калий при рапицата води до подтискане на растежа и намаляване на добива. Новите листа остават по-дребни, по-късно целят растеж спира. Симптомите се появяват първо по средните и най-старите листа. При недостиг на калий по краищата на листата се появява пурпурно оцветяване, което по-късно преминава в некроза. Младите листа стават синьо-зелени на цвят. Растенията са по-чувствителни на полягане и изсъхват по-рано. Недостига на калий се влошава при кисели, леки, песъчливи, тежки глинести, бедни на калий и богати на магнезий почви, засушаване и преовлажняване. Нормата на торене с калий е 4-20 кг/дка (К2О). Максималните потребности от калий са в периода от начало на образуване на стъблото до края на цъфтежа. Подходящи торове са YaraMila TRIPLE, Yara POWER, YaraMila COMPLEX, YaraMila TIGER, YaraMila PANTHER, YaraVita ZEATREL, YaraVita UNIVERSAL BIO, YaraTera KRISTALON кафяв, YaraTera KRISTALON червен, YaraTera KRISTALON оранжев, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTA MKP и YaraTera KRISTA K.

4.Магнезий.

Модерните сортове рапица с висок потенциал за добив и масло имат по-големи потребности от магнезий в сравнение със старите сортове! Магнезият е важен за доброто развитие на културата. Магнезият намалява загубите на растения от презимуването. Магнезият подобрява натрупването на резерви в растението, което води до бърз и ускорен пролетен растеж. Магнезият подобрява цъфтежа и води до изравнено узряване на шушулките. Магнезият увеличава добивът на семена и съдържанието на масло в семената. Магнезият е много важен за производството на хлорофил и фотосинтезата, а те са необходими за синтеза на въглехидрати в растението. Магнезият участва в синтеза на въглехидратите, мазнините и протеините. Магнезият е важен за синтеза на аминокиселините и клетъчните протеини. Магнезият е нужен за усвояването и транспорта на фосфора в растението. Магнезият е нужен за натрупването на витамин А и витамин С. Магнезият повишава устойчивостта на растенията на засушаване. Симптомите на недостиг на магнезий винаги се проявяват първо по по-старите листа средни или разположени най-долу на растението. При недостиг на магнезий се появява междужилкова хлороза по по-старите листа - "мраморен ефект". В ранните етапи на хлорозата проводящите съдове, малка зона от двете им страни и краищата на листата остават зелени, но с прогресирането на недостига на магнезий целите листа стават жълти или бели на цвят и по-късно окапват.  Хлорозата се превръща в некроза. Недостигът се влошава на кисели, леки, песъчливи, богати на калий почви и при студени и влажни периоди. Нормата на торене с магнезий е 0.6-3 кг/дка (MgO). Магнезият е нужен на растенията през цялата вегетация почти до окончателното узряване на семената. Подходящи торове са Кизерит, YaraMila COMPLEX, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita REXOLIN Mg 6, YaraVita ZEATREL, YaraVita FRUTREL, YaraVita BRASSITREL PRO и YaraVita GRAMITREL.

5.Калций.

Рапицата е чувствителна на недостиг на калций. Рапицата има високи изисквания към храненето с калций. Калцият повишава добива и качеството. Калцият подобрява цъфтежа и изпълването на шушулките. Калцият е важен за изграждането на клетъчните стени и мембрани и за тяхното функциониране. Калциевият пектат слепва клетките една за друга. Калцият се усвоява от растенията като йон (катион Ca2+). Калцият се усвоява от корените на растението и се придвижва по ксилема с водният поток и транспирацията. Усвояването на калцият в растението е пасивно и не изисква енергия. Калцият е важен за неутрализиране на неорганичните и органичните аниони във вакуолата на клетката. Калцият участва в усвояването на другите хранителни елементи и метаболизма им в растението. Калцият участва в ензимни и хормонални процеси в растението. Калцият прави растението по-здраво и устойчиво на стрес (топлинен стрес), болести, неприятели, засушаване и преовлажняване. Калцият е важен да отварянето и затварянето на устицата. По-здравите клетки са по-устойчиви на нападение от болести и неприятели, патогена трабва да преодолее по-здрава бариера. Симптомите на недостиг на калций се появяват първо по най-младите листа. Симптомите по младите листа са следните, върховете и краищата на листата първо стават светло зелени, а после сиво-кафяви. Петурата на листата се свива и набръчква. Младите листа по върховете са деформирани и краищата им са увиснали надолу. При недостиг на калций при рапицата, стъблото става плоско, като "панделка" и се накланя или пречупва, точно под растежна точка (цвят, пъпка). Преждевременно узряване на рапицата.  Рапицата ще формира бързо семена, но с нисък добив. По средните листа се появяват петна първо жълти, после кафяви и накрая некротични. По шушулките се появяват тъмни петна, които по-късно покафеняват и некротират. Недостигът на калций се влошава при кисели, песъчливи, леки, богати на натрий, и алуминий почви. Нормата на торене с калций е 1-4 кг/дка (Ca). Подходящи торове са YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva NITRABOR, YaraBela SULFAN, YaraVita STOPIT, YaraVita FRUTREL, YaraVita BRASSITREL PRO, YaraVita REXOLIN Ca 10 и YaraLiva CALCINIT.

6.Сяра.

Рапицата е чувствителна на недостиг на сяра. Сярата е важен хранителен елемент за рапицата. Сярата е необходима за натрупването на олио в семената. Сярата влияе силно върху общото развитие на растението, намалява загубите на растения по време на презимуването, подобрява цъфтежа, прави узряването равномерно, подобрява добива на зърно и олио от рапицата. Сярата е необходима за синтеза на аминокиселините, протеините, пептидите, витамините и мазнините в растението. Сярата участва в изграждането на хлорофила. Сярата е много важен градивен елемент на ензими и витамини в растението. Сярата е необходима за по-ефективното усвояване на азота от растенията, тя участва в превръщането на неорганичният азот в органичен. Сярата повишава устойчивостта на растенията на болести, за преодоляване на натравяне с тежки метали, подпомага растежа и формирането на семената. Сярата се усвоява от растенията във формата на сулфати (SO4). Сярата се придвижда от корените по ксилема до листата. Симптомите на недостиг на сяра започват по младите листа.  Листата стават първо светло зелени, а после жълти с виолетови и червени отенъци, младите листа остават малки и тесни. Недостига на сяра се проявява, като дифузно пожълтявване на младите листа, като понякога придобива "мраморен" вид. Засегнатите листа придобиват вид на "лъжица", завиват се нагоре и стават чупливи. Броят на цветовете намалява. Цветовете са по-бледи на цвят. Есенната рапица е по-чувствителна на недостиг на сяра от пролетната. Недостига на сяра се влошава на кисели, леки, песъчливи, с ниско съдържание на органично вещество, преовлажнени и уплътнени почви с лоша аерация. Нормата на торене със сяра е 2-12 кг/дка (S). Най-често се препоръчва 7-10 кг/дка SO3, приложени през пролетта. Сярата е необходима през цялата вегетация почти до узряването на семената. Подходящи торове са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita THIOTRAC 300 и YaraTera KRISTALON лилав.

7.Бор.

Борът е много важен хранителен елементи за рапицата. Борът увеличава добива на зърно и масло. Нуждите на рапицата от бор са много по-големи от тези на зърнените култури. Борът е необходим за растежа и добива от рапично семе и масло. Борът е важен за общото развитие на културата, намаляване на загубите на растения от презимуването, подобрява натрупването на резерви в рапицата за по-добро и по-бързо пролетно развитие, подобрява цъфтежа и прави узряването равномерно. Бора e важен за изграждането, функциите и здравината на клетъчната стена, делението на клетките, образуването на семената, транспорта на захарите, покълването на полена и опрашването, за усвояването и транспорта на калцият в растението, синтеза на хормони. Симптомите на недостиг се появяват първо по растящите тъкани. Новите листа стават по-дребни и може да се завият по дължината на основният проводящ съд. Листата изглеждат деформирани, с груба кожа и разкъсани краища. Появява се междужилкова хлороза. Проводящите съдове остават нормално зелени, а останалите тъкани са светло зелени на цвят. Може да се появи жълта или кафява междужилкова хлороза. Междувъзлията се скъсяват и растенията изглеждат по-дребни. При недостиг на бор умират растежните точки. Новите листа може да станат червени или кафяво-пурпурни на цвят. Долната част на стъблото и основата на дръжките на листата може да потъмнее (черно или тъмно кафяво) и да стане куха. Стъблата може да станат напукани, вкорковени и празни. Преждевременно окапване на листата. Междувъзлията се скъсяват. Цъфтежа се забавя и намалява, появяват се деформирани и стерилни цветове, намалява се броят и размерът на шушулките. Шушулките стават бледи или бели на цвят. При сериозен недостиг на бор може растенията да цъфтят без да образуват шушулки. Корените са слаби и власинките им остават недоразвити и покафеняват. Недостига на бор се влошава при песъчливи, силно алкални, с ниско съдържание на органично вещество, с високи нива на азот и калций почви, при засушаване, студени и влажни периоди. Нормата на торене с бор е 50-110 г/дка (B). Усвояването на бор започва рано през вегетацията и приключва с узряването на семената. Подходящи торове са YaraLiva NITRABOR, YaraVita BORTRAC 150, YaraVita BRASSITREL PRO, YaraVita FRUTREL, Епсо Микро Топ и Интенс.

8.Желязо.

Рапицата не е чувствителна на недостиг на желязо. Желязото е нужно за фотосинтезата, за ранното развитие на листата, за силният растеж и продуктивността на културата. Желязото е важно за производството на хлорофила, енергийният трансфер в растението, участва в изграждането на протеини и ензими, дишането и растителният метаболизъм. Физиологично важната форма на желязото е Fe 2+. При недостиг на желязо по младите листа се появява липса на хлорофил, което води до междужилкова хлороза. Сериозен недостиг на желязо в ранните  етапи от развитието на растението води до вджуджаване на растенията, междужилкова хлороза до общо пожълтяване. Влошава се при високо рН, задържане на вода,  карбонатни почви, високо съдържание на мед, манган и цинк в почвата. Подходящи торове са YaraVita TENSO iron 58, YaraVita TENSO Cocktail, YaraVita REXOLIN E13 и YaraVita REXOLIN D12.

9.Манган.

Мангана е един от най-важните хранителни елементи за рапицата.  Мангана увеличава добива на зърно и масло. Мангана подобрява общото развитие, намалява загубите на растения по време на презимуването на рапицата, подобрява се натрупването на резерви в растенията, а те подобряват ранното пролетно развитие на културата. Мангана подобрява цъфтежа и равномерното узряване. Мангана е необходим за фотосинтезата, дишането и за усвояването на азота. Мангана е важен за покълването на полена и опрашването. Мангана е необходима за удължаването на корените и устойчивостта на почвени неприятели и патогени.  Мангана участва в синтеза и функциите на витамините в растението. Недостига на манган се проявява първо по най-младите листа, започва с междужилкова хлороза, като от двете страни на проводящите съдове остават тънки зелени ивици, тъй като и най-малките проводящи съдове остават зелени, по листата се появява мозаично оцветяване. При недостиг на манган се появява междужилкова хлороза по младите листа, по старите листа се появява жълта хлороза с некротични петна. Растежа се забавя. Недостига на манган се влошава при почви с високо съдържание на органично вещество, песъчливи почви, с високо рН, студени и влажни периоди. Растенията имат нужда от най-големи количества манган в началото на своето развитие и после от удължаване на стъблото до края на цъфтежа. Нормата на торене с манган е 50-150 г/дка (Mn). Подходящи торове са YaraVita BRASSITREL PRO, YaraVita GRAMITREL, YaraVita REXOLIN Mn 13, YaraVita MANTRAC PRO и ЮСБ 20-20.

10.Молибден.

Рапицата е чувствителна на недостиг на молибден. Молибдена е важен хранителен елемент за рапицата. Молибдена повишава добива от зърно и масло. Молибдена е нужен за общото развитие на културата, за намаляване на загубите през зимата, подобрява натрупването на хранителни вещества в растенията, за по-добро пролетно стартиране, подобрява цъфтежа и равномерното узряване. Молибдена е важен за опрашването, за метаболизма на азота (за превръщането на нитратите в аминокиселини) и за превръщането на неорганичният фосфор в органичен. Молибдена се придвижва по флоема и ксилема в растението. Молибдена се намира в почвата най-често, като окси комплекс (MoO4 2-). Растенията абсорбират молибдена, като молибдат. При недостиг на молибден се появява чашковидно деформиране на краищата на по-младите листа, междужилкова хлороза и на по-късен етап завиване на листата около централният проводящ съд. Листата придобиват формата на лъжички, краищата им стават сиви или кафяви. Листата се обезцветяват и стават бледо сиво-зелени. Намалява се общата листна маса, намалява броят на разклоненията, клонките, шушулките и семената на едно растение. Недостига на молибден се влошава на кисели почви и при ниски нива на органично вещество в почвата. Подходящи торове са YaraVita MOLYTRAC 250, YaraVita BRASSITREL PRO и Интенс.

11.Цинк.

Рапицата не е чувствителна на недостиг на цинк. Цинка е необходим за правилното образуване на цветовете и шушулките. Цинка е важен за нормалният растеж и репродукция на растенията, има важна роля във функциите на ензими управляващи - въглехидратният метаболизъм, фотосинтезата и превръщането на захарите в скорбяла, метаболизма на протеините и растежните регулатори (ауксините), формирането на полена, стабилността на клетъчните мембрани и за устойчивостта на нападение от някой болести и неприятели. Недостига на цинк води до забавяне на растежа, по-дребни листа и розетъчност. По листата се появява бяла или светло розова хлороза. Тясна ивица до проводящите съдове остава зелена. Недостига на цинк се влошава при високо рН, почви с високо съдържание на органично вещество, богати на фосфор, високо фосфорно торене, влажни и студени условия. Нормата на торене с цинк е 50-120 г/дка Zn. Усвояването на цинк започва рано през вегетацията и приключва с узряването на семената. Подходящи торове са YaraVita ZINTRAC 700, YaraVita ZEATREL, YaraVita GRAMITREL, YaraVita STARTER - микро-гранули, YaraVita TEPROSYN NP Zn, YaraVita REXOLIN Zn 15 и ЮСБ 20-20.

12.Биотичен, абиотичен стрес подобряване на вкореняването и усвояването на минералните хранителни вещества. Подходящ тор е YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Кънтент, Интенс и ЮСБ 20-20.

III.Общи сведения за рапицата.

Рапицата е древна култура отглеждана от хилядолетия в Азия. Олиото произведено от рапицата се използва за готвене, маргарин, майонеза, детски храни, глицерин, бои, сапуни, омекотители, биодизел, лубриканти, смазки, фураж и други. Рапицата покрива 13 % от световните нужди от олио. Рапичното олио е по-полезно за хората защото съдържа по-малко холестерол и ненаситени  киселини. Рапицата се отглежда като пролетна и като есенна култура. Семената на рапицата съдържат около 40 % олио, а брашното от рапица съдържа 35-40 % протеини. Соевото брашно е богато на минерали (фосфор, калий, калций, магнезий, сяра, манган, цинк, мед, желязо и селен). Най-големите производители са Китай, Канада, САЩ, Индия, Австралия, Франция, Германия, Великобритания (4 милиона декара), Полша и Украйна. Рапица се отглежда в света на около 250 милиона декара. Средните добиви по страни варират от 90-550 кг/дка, а максималният добив е 600-800 кг/дка. Рапицата се вписва добре в сеитбооборот със зърнени култури (пшеница, ечемик и други) и бобови (грах и други). Правилната гъстота на сеитба е много важна за добива от рапица, консултирайте се със специалисти за особеностите на сорта, който ще сеете. Рапицата може да се отглежда като есенна и пролетна култура, при нашите условия се отглежда като есенна. Есенната рапица се сее късно лято. Доброто развитие на рапицата преди зимата е добра основа за стабилен и висок добив, добре е да развие 8-10 листа. Рапицата е самоопрашващо се растение, но при опрашване и от пчели добива се повишава. Минималните температури за развитието на рапицата са 0-5 градуса Целзий. Рапицата се развива добре при температури 10-30 градуса Целзий, а оптималната температура за растеж е около 20 градуса Целзий. Рапицата е чувствителна на високи температури в периода на формиране на цветовете и цъфтеж, температури над 30 градуса Целзий, за по-дълго време, може значително да намалят добива (част от цветовете стават стерилни и добивът на масло намалява). Рапицата е по-чувствителна на високи температури по време на цъфтеж в сравнение с пшеницата. Силните корени на рапицата проникват по-дълбоко в почвата и я структурират по-добре от зърнените култури. Рапицата е добра за почистване на житни плевели. Рапицата предпочита добре дренирани средни до тежки почви, с рН 6.5-8.0. Културата не може да достигне максималният си потенциал на леки, песъчливи и преовлажнени почви. Рапицата страда при задържане на вода, уплътнени почви и рН по-малко от 5.5. Рапицата е по-чувствителна на кисела почвена реакция в сравнение с други култури. Рапицата не бива да се отглежда на почви, където са отглеждани други зелеви култури последните 4 години. Рапичните растения имат свойството да запълват свободното пространство, при по-редки посеви развиват повече разклонения, цветове и шушулки, затова при благоприятни условия и добро торене, дори и по-редки посеви дават добър добив. За разлика от пшеницата изхранването на семената на рапицата зависи почти изцяло от моментната фотосинтеза - 90 %, а само 10 % от необходимите хранителните вещества идва от ремобилизираните запаси от растението. (При пшеницата от ремобилизиране идват от 20-70 % от хранителните вещества за изхранването на зърното, в последните етапи от наливането на зърното.) Дълбоките и добре развити корени са много важни за доброто развитие на рапицата, за утилизиране на водата, хранителните вещества и за устойчивостта на полягане.

IV.Как да увеличим добива на рапицата.

Хранителните вещества са градивни единици на растенията. Недостига на хранителни елементи се отразява на развитието на рапицата и на добива, а това понижава доходите на фермерите. Затова е важно храненето да бъде комплексно, балансирано и съобразено с изискванията на културата. Тъй като интензивните сортове рапица, при планираните високи добиви, не могат да получат достатъчно хранителни вещества от почвата се прилагат минерални торове. Инвестирането в прилагането на подходящи минерални торове при отглеждането на рапицата възвръща инвестицията 4-5 пъти.

1.Храненето на рапицата и добива.

Постигането на висок добив от рапицата е стратегия, която отчита два критични елемента за постигане на целта -  добро развитие на вегетативната маса и увеличаване на периода, в който е здрава и добре функционираща.

2.Развитието на вегетативната маса на рапицата и добива.

Изграждането на растителната маса започва с подбирането на подходящ сорт, гъстота на растенията, добри обработки, подготовка на сеитбеното легло, третирането с подходящите торове за постигане на бързо и равномерно поникване на рапицата. За да осигурим постоянното добро развитие на културата през пролетта се прилагат нужните торове в съответствие с нейните изисквания. Азота (N) и сярата (S) са особено важни за постигане на тази цел. Късна есен, зимата и ранна пролет почвите са студени и влажни, което ограничава усвояването на фосфора. Калият е от най-голямо значение за изграждането на архитектурата на рапицата и за потока на хранителните вещества. През есента и пролетта корените и разклоненията на рапицата растат бързо, клетките се делят бързо с високи нужди от бор и калций. Мангана и молибдена са важни в този период за ефективното усвояване на азота и метаболизма на растението.