САМАРДАЛА

Смардалата е многогодишно растение и е от едно семейство с нарциса, кокичето, нерине, амарилиса, кливията, лука, чесъна, агапантуса и други. Смардалата е съставка на традиционната българска шарена сол. Другите традиционни съставки на шарената сол са чубрица, сминдух, риган, мащерка, сол, червен пипер, царевична брашно и тиквени семки. Смардалата е подвид на N.Siculum. Представители на този вид се срещат в див вид в България, Гърция, Турция, Румъния, Молдова, Русия, Кавказ, Крим, Франция и Италия. Като културно растение се отглежда у нас, като подправка и в света като декоративно растение, заради много характерните му и атрактивни цветове. Листата имат аромат на чесън, цветовете са камбанки (оцветени в комбинация от кремаво, бяло, лилаво, розово и зелено) и цъфтят късна пролет-ранно лято (април-юни). Смардалата достига височина 40-120 см. В България смардалата се ползва за овкусяване на сосове, ястия от месо, яйца, зеленчуци, соленки и хлябове. Смардалата може да бъде отглеждана на слънце и полусянка, предпочита добре дренирани, богати на органично вещество, глинести и песъчливи почви. Корените на луковиците са плитки и имат нужда от постоянна умерена влажност, без засушаване и преовлажняване. В света смардалата се отглежда основно, като декоративно растение и в много ограничено количество за добиване на подправка. Идеалното рН за смардалата е 6.5-7.0, но може да се отглежда при рН 6.1-7.8. Луковиците се засаждат на дълбочина два пъти и половина височината на луковиците и на разстояние, така че после растенията да не се докосват. Обикновенно схемата на засаждане на луковиците е 10-15 см дълбочина и разстояние между растенията 8-20 см. Растенията се разстилат на площ с диаметър 10-50 см. Луковиците се засаждат през есента, за да могат да се вкоренят преди мразовете. Смардалата е много студоустойчива. Късно лято луковиците на смардалата изпадат в покой, в този период не бива да се преовлажняват, защото може да изгният. Луковичните групи може да се разделят през есента или пролетта. Луковиците са токсични и не се консумират. От българският подвид (N.s.bulgaricum) за консумация, като подправка и билка се ползват листата. Листата се берат, когато са млади, преди цъфтежа (или преди да започне зреенето на семената). Листата се смилат, смесват се с готварска сол 1:1 и се сушат на сянка, след това се прибират в буркан, сушената смардала може да се смеси с други подправки. Холандия е голям производител на луковици от смардала. Смардалата съдържа етерично масло. В народната медицина у нас смардалата е била ползвана за лечение на сърдечно-съдови и стомашно-чревни заболявания, простуди, като диуретично средство, при повърхностни рани, пърхут и други. Насаждението може да се експлоатира 2-6 години. Смардалата се размножава с луковици и със семена. Семената може да се засеят директно на полето през есента или пролетта, през зимата в неотопляеми полиетиленови тунели или парници, може да се отгледат и в отопляеми оранжерии. Ако размножителният материал на смардалата няма да мине през естествените студове на зимата, семената и луковиците трябва да се стратифицират (третират с ниски температури). Семената на смардалата се събират, след като изсъхнат добре на растението и кутийките са се разпукали сами. Сърните, зайците и мишките избягват смардалата.

I.Торене на смардала.

1.*Обща схема за торене на смардала.

*Това е обща схема за торене на смардала, за конкретна съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти.

2.*Обща схема за торене на самардала отглеждана в субстрат в оранжерии.

*Това е обща схема за торене на самардала, за конкретна съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти.

II.Хранене на смардалата.

Като повечето луковични растения, самардалата изисква добро торене с фосфор и калий. Смардалата е чувствителна на недостиг на микроелементите цинк и бор. Азотното торене е важно за общото развитие на луковичните растения, увеличава размера на луковиците и на цветовете. Фосфорното торене подобрява и ускорява, общото развитие на растенията и вкореняването им, прави луковиците по-здрави и подобрява качеството на цветовете. Калиевото торене подобрява и ускорява общото развитие на растенията, прави луковиците по-здрави и подобрява качеството и трайността на цветовете. Увеличава устойчивостта на растенията на абиотичен и биотичен стрес. Луковичните са чувствителни на недостиг на бор. Борното торене увеличава броят и размерът на луковиците, при направлението за производство на луковици. Недостига на цинк се среща по-рядко при луковичните растения, но в алкална среда може да се появи недостиг на цинк.

1.Подходящи торове съдържащи фосфор и калий са: YaraMila COMPLEX, YaraMila CROPCARE, YaraMila SPRINTER, YaraMila TIGER, YaraMila STAR, YaraTera KRISTA MKP, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTALON кафяв, YaraTera KRISTALON оранжев и YaraTera KRISTALON червен.

2.Подходящ тор съдържащ цинк и бор е: YaraVita FRUTREL.

3.За подобряване на вкореняването, минералното хранене и за преодоляване на стрес подходящи торове са: YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Кънтент, ЮСБ 20-20 и Интенс.