синя крива

СОЯ

Торене на соя

recommendation image

Соята е една от най-древните култури, отглеждана още в древен Китай. В света соя се отглежда на около 200 милиона декара. Големи производители на соя са САЩ, Бразилия, Аржентина, Китай, Индия, Парагвай, Канада, Уругвай, Украйна и Боливия. Средният добив от соя в света варира 110-280 кг/дка, а максималният възможен добив е 400-500 кг/дка. Соята е основната култура за получаване на масла и протеини, за консумация от хора и животни, както и за производство на горива. соята съдържа 18-20 % масло и 38 % протеини, два пъти повече от свинското месо и 12 пъти повече от млякото, добавянето и във фуражите увеличава съществено ефективността им. Соята съдържа витамини (витамин К и витамини от групата В комплекс), минерали (молибден, мед, манган, фосфор, желязо, магнезий и калий), антиоксиданти и фитонутриенти. Соята е важна част от сеитбообращението на зърнените и техническите култури. Включването на соята в сеитбообращението подобрява състоянието на почвата, позволява намаляване на заразния фон от болести, насекоми, нематоди, плевели и подобрява храненето на другите култури. Изискванията на соята към хранителните вещества варират в зависимост от почвените, климатичните условия, сорта, планираният добив, технологията на отглеждане и управлението на производството. Засоляването на почвата и недостига на някой хранителни елементи (бор, калций, молибден, мед, желязо, калий, сяра, манган и мед) затрудняват или спират азот-фиксацията от азот фиксиращите бактерии. Смята се, че соята е средно чувствителна на засоляване, но засоляването значително намалява добива от семена. Оптималното рН за отглеждане на соя е 6.3-6.5, но соя се отглежда успешно при рН 6.0-7.0. Соята предпочита богати почви. Соята може да се сее през пролетта, когато температурите достигнат трайно 12 градуса Целзий. Соята има нужда от достатъчно влага по време на поникването, цъфтежа и формирането на шушулките и от по-сухо време за узряването на семената. Температури под 20 и над 32 градуса Целзий намаляват цъфтежа и образуването на семена. Температури над 40 градуса Целзий по време на цъфтежа и образуването на шушулките, може да се отразят много зле на добива.

I.Хранене на соята.

1.Изисквания на соята към хранителни вещества. Износ на хранителни вещества в кг/т и за микроелементите в г/т. (IFA 1992 г.)

Хранителни вещества

Износ със зърното

Общ износ

N азот

65

81

P2O5 фосфор

14

14

K2O калий

23

33

MgO магнезий

5

18

CaO калций

4

24

S сяра

2

3

Fe желязо

няма данни

366

Mn манган

20

90

Zn цинк

17

61

Cu мед

16

25

B бор

няма данни

39

Mo молибден

7

Ползването на недостатъчно количество торове и неправилният баланс в съотношението на N:P:K води до ниски добиви от соята. При правилно торене добивите от зърно могат да достигнат добив от 460 кг/дка.

2.Калий.

За висок добив соята се нуждае от високи нива на калий в почвата, най-много калий се извлича от соята по време на бурният вегетативен растеж и се забавя по време на формиране на семената. Усвояването на калий започва отново 2-3 седмици преди узряването на семената. Храненето с калий може да бъде затруднено от студена, уплътнена и прекалено влажна почва с лоша аерация. Калият не само увеличава добива, но и подобрява различни аспекти на качеството, като: съдържание на масло, протеини и по-голям размер на семената. Калият стимулира образуването на грудки на азот фиксиращи бактерии по корените на соята. Калият увеличава толерантността на насекоми, други неприятели и болести. Недостигът на калий при соята се проявява, като пожълтяване или покафеняване на краищата на по-старите листа. Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila TRIPLE, Yara POWER, YaraVita ZEATREL, YaraVita UNIVERSAL BIO, YaraTera KRISTALON кафяв, YaraTera KRISTALON червен, YaraTera KRISTALON оранжев, YaraTera KRISTALON бял, YaraTera KRISTA MKP и YaraTera KRISTA K.

2.Азот.

Соята може да фиксира атмосферен азот с помощта на подходящи раси на Rhizobium bacteria, които присъстват в почвата. Първоначално азотфиксиращите грудки са по-дребни и не фиксират азот, в този момент вътрешността им е бяла или сива, когато започне азотфиксацията те стават по-едри розови или червени на цвят, това се дължи на веществото легемоглобин, подобно на хемоглобина при хората. Азотфиксацията спира с началото на цъфтежа. Когато спре азотфиксацията обикновено грудките стават зелени и постепенно опадват от корените на растението. Азотфиксиращите грудки са с форма на грахче и могат да достигнат размер на едро грахче. На едно растение соя има по няколко стотици азот-фиксиращи грудки. Растението започва да фиксира значително количество азот приблизително 4 седмици след поникването. Азот фиксацията не е безплатна екстра за растението, то трябва да доставя захари на азотфиксиращите бактерии чрез фотосинтезата. Растението пренасочва 20-30 % от захарите получени от фотосинтезата не за неговите собствени нужди, а за нуждите на бактериите. Всеки стрес върху растението, намалява драматично и азотфиксацията. Повечето научни изследвания показват, че в зависимост от условията, соята консумира 25-75 % от нужният и азот чрез азотна фиксация. Фиксацията се инхибира от високите нива на азотно торене, липсата на фосфор, калий, калций и микроелементи, засушаване, стрес, наводняване, уплътняване и от лоша почвена аерация. Азотната фиксация не е достатъчна за постигане на високи добиви, но количеството на азотните торове, трябва да се разпредели през вегетацията, така че нормата на азотното торене  да е ниска в началните фази от развитието на соята. Недостига на азот при соята намалява съдържанието на хлорофил в листата, което води до хлороза и намален растеж. Както знаем фиксирането на азот от грудките се преустановява във фазата на цъфтеж на соята, а тя има максимални потребности от азот във фазата на формиране и растеж на семената. Подходящи торове са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva NITRABOR, YaraVita SAFE N 300, YaraVita THIOTRAC 300, YaraVera UREA foliar, YaraTera KRISTALON син и YaraTera KRISTALON специален.

3.Фосфор.

По-голямата част от фосфора необходима за формиране на семената се усвоява рано през вегетацията, складира се временно в листата на растенията, стъблата и петиолите и след това се придвижва до семената. Забавеният растеж е един от най-характерните симптоми на недостиг на фосфор, рядко се появява деформация на листата и обезцветяване. Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila TRIPLE, Yara POWER, YaraMila STAR, Yara GRAIN, YaraVita ZEATREL, YaraVita FRUTREL, YaraVita TEPROSYN NP Zn, YaraMila STARTER - микро-гранули, YaraTera KRISTA MAP, YaraTera KRISTA MKP и YaraTera KRISTALON жълт.

4.Калций.

Калцият подобрява развитието и добива на соята на кисели почви. Доброто хранене с калций е важно и за баланса на храненето с калий и магнезий. Калцият също стимулира азотната фиксация. При почви с рН по-ниско от 5 (в KCl) ползването на калциеви торове е задължително. Подходящи торове са YaraBela SULFAN, YaraLiva NITRABOR, YaraLiva TROPICOTE, YaraVita STOPIT, YaraVita REXOLIN Ca 10 и YaraLiva CALCINIT.

5.Сяра и магнезий.

Недостигът на сяра и магнезий ще доведат до ниски добиви от семена, независимо от запасеността с азот, фосфор и калий. При недостиг на магнезий по-старите листа стават светло зелени, с жълти петна между нерватурата на листата. В по-късни фази листата може да станат на бронзови петна. При дефицит на сяра соята се вджуджава, растенията са светло зелени подобни на растенията с недостиг на азот, но хлорозата е най-видима по най-младите листа. Подходящи торове за снабдяване на растенията с магнезий са YaraMila COMPLEX, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita REXOLIN Mg 6, YaraVita BRASSITREL PRO, YaraVita ZEATREL и YaraVita FRUTREL. Подходящи торове за хранене със сяра са YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraVita THIOTRAC 300 и YaraTera KRISTALON лилав.

6.Манган.

Соята е много чувствителна на недостиг на манган, този недостиг се появява често на неутрални или алкални почви. При недостиг на манган растенията остават вджуджени с жълтеникави листа. Симптомите може да варират от светло зелени листа при лек недостиг до почти бели при сериозен недостиг със зелена проводяща система. Подходящи торове са YaraVita BRASSITREL PRO, YaraVita REXOLIN Mn 13 и YaraVita MANTRAC PRO.

7.Молибден.

Молибдена е важен за фиксацията на азот. При недостиг на молибден растенията стават светло зелени поради липса на азотна фиксация. Подходящи торове са YaraVita MOLYTRAC 250 и YaraVita BRASSITREL PRO.

8.Цинк.

Често недостигът на цинк е лимитиращ фактор за добива от соя. Недостигът на цинк води до светло зелени растения, с междужилково напетняване, по старите листа се появява бронзова некроза, проводящите тъкани остават зелени. Подходящи торове са YaraVita ZINTRAC 700, YaraVita ZEATREL, YaraVita GRAMITREL, YaraVita FRUTREL, YaraVita REXOLIN Zn 15 и ЮСБ 20-20.

9.Бор.

Приложението на борни торове при соята, в повечето случаи повишава добива, въпреки че соята е толерантна на недостиг на бор. Недостига на бор при соята забавя зреенето, растенията остават по-дребни, в шушулките има по-малко и по-леки бобове, затруднява се азотфиксацията. Нормата на торене с бор е 20-50 г/дка (B). Борът е важен за развитието на растенията, за възпроизводството им и за разпределянето на захарите в растението. Усвоимостта на бора пада в в сухи, преовлажнени, уплътнени почви без аерация, хранителен дисбаланс с други елементи, при алкална и много кисела реакция на почвата. Първите симптоми на недостиг на бор при соята се появяват по корените на растенията. При недостиг на бор растенията остават по-дребни, междувъзлията са скъсени, листата стават тъмно зелени, деформират се, завиват се надолу и стават кожести, растежните точки изсъхват. Подходящи торове са YaraVita BORTRAC 150, YaraVita BRASSITREL PRO и YaraVita FRUTREL.

10.Кобалт.

Някой учени смятат, че добавянето на кобалт подобрява азот фиксацията на бобовите култури, но практиката във водещите страни производители на соя не доказва необходимостта от неговото приложение за постигане на максимални добиви. Тъй като този елемент е силно токсичен за всички живи организми, неговото приложение не е препоръчително.

11.Торовнасяне със сеитбата.

За разлика от други култури соята е много чувствителна на директно прилагане на торове върху семената, по-добре е торовете да се прилагат разпръснато на цялата площ, отколкото със сеитбата. Ако все пак се налага торене със сеитбата, важно е да се ползват такива торовнасящи устройства, които осигуряват поне 15 см разстояние на торовете от семената. Подходящ продукт - YaraMila STARTER - микро-гранули.

12.За подобряване на вкореняването, на минералното хранене и за преодоляване на стрес YaraVita BIOTRAC, YaraVita UNIVERSAL BIO, Анимейт, Кънтент, Интенс и ЮСБ 20-20.

II.Торене на соята.

1.*Примерна схема за торене на соя.

Най-точният и ефективен метод за съставяне на схема за торене на соята е след направени почвени и листни анализи. Нашите специалисти могат да ви предложат тази услуга.

Фаза

Тор

Доза

Предсеитбено

Yara POWER

или

YaraMila COMPLEX

  20 кг/дка

Третиране на семената

или

Със сеитбата

YaraVita TEPROSYN NP Zn

или

YaraMila STARTER - микро-гранули

  800 мл/100 кг семе

или

2 кг/дка

Листно торене 14-20 дни след поникване

YaraVita BRASSITREL PRO

100-300 мл/дка

При липса на азот фиксация преди цъфтеж

или при залагане на шушулките

YaraBela SULFAN

15-20 кг/дка

*Това е примерна схема за торене на соя, за конкретна съобразена с вашите условия се свържете с нашите специалисти.

Нагоре